site.btaНад 29 700 туристи са посетили обектите на Историческия музей в Исперих през 2021 година

EZ 08:10:01 01-02-2022
RI2133EZ.034 08:10
Исперих - музей - интервю

Над 29 700 туристи са посетили
обектите на Историческия музей
в Исперих през 2021 година


Исперих, 1 февруари /Садет Кърова, БТА/
Общо 29 765 туристи са посетили обектите на Историческия музей в Исперих през 2021 година. Броят им е с 14 728 повече от предходната година, каза в интервю за БТА д-р Веселина Белева, главен уредник в културната институция.
С увереност можем да кажем, че изминалата година бе много по-успешна в сравнение с предходната 2020 година. Посетителите на обектите на Историческия музей са се увеличили, както и приходите, но въпреки това все още не успяваме да достигнем нивото от 2019 г., преди пандемията, посочи музейният експерт.
По думите на Белева на първо място по посещаемост през годината е бил обектът Демир баба текке. Гробницата-тюрбе на най-почитания светец сред алианското население на Североизточна България е на почит не само сред алевиите, но и сред ортодоксалните мюсюлмани и християните. Tюрбето се охранява денонощно от служители на Историческия музей, които осигуряват свободен достъп до него през светлата част от денонощието, каза уредникът.
Тя добави, че над 11 000 български граждани са пожелали да се докоснат до уникалното творение на древните гети - Тракийската царска гробница с кариатиди, последния български паметник в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Посетителите чужденци на обекта са малко повече от 1300, като повечето са от Франция, Румъния и Италия. Белева припомни, че в началото на 2021 г. Свещарската гробница бе обявена за "Гробница на десетилетието" на юбилейната церемония от най-голямата кампания за опазване и популяризиране на културно-историческото наследство у нас "Чудесата на България".
Сред посещаваните обекти са били също Етнографската къща и Изложбената зала в Исперих.

През годината са проведени археологически проучвания на няколко обекта

През изминалата 2021 година Историческият музей в Исперих кандидатства, спечели и реализира четири проекта към Министерството на културата. Три от тях са за археологически обекти на територията на Археологическия резерват "Сборяново", а четвъртият е към Национален фонд "Култура" за електроенергия, каза още Белева.
Тя обясни, че първият проект е за археологически проучвания на ранносредновековното селище в местността "Петрова нива". Разкопките са извършени под ръководството на гл. ас. д-р Елена Пенчева от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и с участието на археолозите от Историческия музей Мария Николаева, Теодора Василева, Християн Узунов и реставратора Юлияна Събева.
Селището е ключов обект за изясняване структурата и селищната организация на селото от времето на Първото българско царство. През 2021 г. са проучени две нови вкопани жилища, засечени са границите на още две, имаме и следи от металургична дейност. Така до този момент са разкрити общо 12 землянки и полуземлянки, няколко наземни сгради със стопански или жилищни функции, големи дворни пространства - всичко това съществувало в рамките на IХ - Х в., разказа уредникът в исперихския музей. Тя отбеляза, че находките са свързани с бита на обитателите. Костени шила, ножчета, игли, глинени прешлени за вретено, фрагменти керамика и част от накити обогатяват представите ни за живота в ранносредновековна България. Постигнатите резултати до този момент водят екипа към следващата стъпка - представянето им пред публика чрез реализиране на проект за консервация и реставрация на някои от представителните и добре запазени жилища, допълни музейният експерт.
Вторият важен обект е Тракийският град в Сборяново - един от най-големите градски центрове в Тракия, който се проучва от 1986 г. досега. В обща площ около 30 ха са разкрити мощно укрепено ядро (цитадела), свързано на югозапад с укрепен квартал, "долен град" на север и "подградия" по склоновете. Археологическите и историческите данни насочват към идентифициране на града с гетската столица Хелис, посочи Веселина Белева. По думите й проучването на обекта е от първостепенна важност за изясняване на политическия, икономическия и културния живот на Североизточна Тракия през ранноелинистическата епоха. Проучванията са ръководени от гл. ас. д-р Даниела Стоянова от СУ "Св. Климент Охридски" и Мария Николаева от Историческия музей, с участието на археолозите Теодора Василева и Християн Узунов. Научен ръководител е проф. Тотко Стоянов.
Акцентите в проучванията през последните години са доразкриването на Южната крепостна стена, в посока западно от Южната порта и Югозападния квартал. Това дава възможност да се пристъпи към трайна консервация и цялостно експониране на представителна част от укрепителната система на града и на важните участъци на Югозападния квартал - крепостните стени, кулата, сградата с есхари. В резултат от продължението на проучванията южно от залата с есхарите (ритуално огнище) в Югозападния (резиденциален) квартал е разкрито монументално каменно стълбище. Според Белева постигнатите резултати дават възможност използването на обектите да се превърнe в дълготраен ресурс за културния туризъм на Община Исперих.
Това ни отвежда до третия спечелен проект за "Почистване, укрепване и анастилоза на квадри от ранноелистическата кула и крепостна стена на Югозападния квартал на гетската столица Хелис", каза уредникът. Тя обясни, че са били необходими повече от 12 археологически сезона, за да бъдат разкрити и документирани основите и падналите квадри. В рамките на две години те са почистени, стабилизирани и импрегнирани по технология на проф. Валентин Тодоров, специалист по консервация и реставрация. През сезон 2021 г. е осъществен и третият етап от проекта. Във възстановителните и каменоделски дейности участват майстори-каменоделци и строители от с. Свещари. Възстановени са камъните на първия ред от суперструкцията на вътрешното лице на ранноелинистическата стена. Въз основа на два оригинално запазени на място блока е очертана линията на стената и са изработени нови блокове. При обработката на лицевите им повърхности са следвани антични техники на обработка и инструментариум, допълни Веселина Белева.

Чрез социалните мрежи музеят в Исперих представи през годината редица интерактивни и нетрадиционни събития

За да привлече вниманието на хората, музеят в Исперих използва през годината социалните мрежи и представи редица интерактивни и други нетрадиционни събития.
По случай 200-годишнината от рождението на Г.С. Раковски разказахме за пътя на книгата "Ключ българскаго язика" до фонд "История на България ХV-XIX век". Също така представихме екземпляр от третото издание на знаменития "Неделник" на Софроний Врачански, издаден в Букурещ през 1865 г., сподели Белева. Тя добави, че безспорно един от най-старите и ценни документи, който се съхранява във фондовете на исперихския музей, е Султански ферман от 1681 г. за построяването на джамията в Завет. Срещата на уредниците с наследници на рода, съхранил ценната реликва, ни провокира да представим по-подробно документа, чиято история бе допълнително осветлена. Представихме също така снимки, пощенски картички, както и археологически артефакти, някои от които участват в изложба в столицата, посочи експертът.
През изминалата година за първи път екип на музея създава два кратки филма. Това са "България си е България", по повод Националния празник 3 март, с поезия от Лудогорието на фона на знакови места на памет в Община Исперих и "Устрем от жарта на Лудогорието", съпътстващ юбилейната фотодокументална изложба, посветена на поетесата Петя Йорданова. Освен излъчени на живо по време на откриване на изложби и двата филма могат да бъдат гледани, както във фейсбук страницата, така и в новооткрития ютюб канал на музея.
За първи път приятелите на музея присъстваха онлайн на част от Европейската нощ на музеите в Исперих. Посетителите на фейсбук страницата и ютюб канала гледаха възстановката "Заседание на Кеманларския общински съвет" с режисьор Енита Василева. Продължи и инициативата, свързана с онлайн работилниците. Музейният педагог Цветелина Митева показа начини на изработване на традиционна мартеница и боядисване на великденски яйца, както на живо, така и онлайн от Етнографската къща, обясни Белева. Тя отбеляза, че по повод 40-годишнината на емблематичната за град Исперих скулптурна композиция "Хан Аспарух и неговата конница" музеят е публикувал архивни материали, включително и филм от официалното откриване на паметника през 1981 г.
И тази година Исторически музей - Исперих участва в Панаира на музейните анимации в Шумен. Във фейсбук бе отразено участието на музейните специалисти и в теоретичния, и в практическия панел - с варене и дегустация на качамак по автентична рецепта, основна атракция в Панаира на царевицата в Исперих. През ноември, месеца на народните будители, по случай 70-годишнината от учредяването на литературен клуб в Исперих, започнахме нова онлайн рубрика в музейната фейсбук страница, в която разказахме за творци, оставили светла диря в културния живот и въобще в най-новата история на града, подчерта Веселина Белева.
Тя допълни, че надеждите на ръководството и екипа на Историческия музей са новата 2022 година да е здрава и още по-успешна по отношение на осъществяването на планираните инициативи и проекти по опазването и представянето на културното наследство на Община Исперих.


/РИ/