site.btaДеян Донков: Обичам да живея без страх и без очаквания

Обичам да живея без страх и без очаквания. Вярвам в здравия разум, който върви по вертикалата. Вярвам, че човек е свързан ментално с много по-голяма сила от тази, която си мислим, че обслужваме тук. И затова вярвам, че спасение има. Думите на Деян Донков са от интервю, което дава за БТА през 2022 г. Днес актьорът празнува кръгла годишнина.

Като артист смятам, че с този контакт – между зрител и актьор, в киното и в театъра можем да спасяваме души, казва още той. „Всяка моя следваща роля е предизвикателство и винаги съм изненадан от новите неща, с които трябва да се справя. В професионален план винаги има предизвикателства и изненади. В личен план – слава Богу, децата и семейството ми са здрави. Гледам да се радвам на простите неща, малките неща също да ме радват“, допълва той.

Деян Донков е роден на 27 август 1974 г. във Видин. През 1997 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, в класа на професор Енчо Халачев и Снежина Танковска. Магистратурата си завършва при професор Крикор Азарян.

Дебютира в ролята на Сольоний в „Три сестри“ от А. П. Чехов, в театър „София“. През годините работи на сцените на „Българска армия“, „Зад канала“, „Сфумато“, „Възраждане“, „Сълза и смях“, Държавен сатиричен театър – в постановките „Напразните усилия на любовта“ от Уилям Шекспир, „Любов в Мадагаскар“ от Петер Турини, „Една любов на Жуан“ по Достоевски и Пушкин, „Опасни връзки“ от Шодерло дьо Лакло, „Братя Карамазови“ по Достоевски, „Хамлет“ от Уилям Шекспир, „Платонов“ от А.П.Чехов. Има значими и успешни роли на сцената на Театър „Българска армия“ в „Предградие“ от Ерик Богожян, „Буре барут“ от Деян Дуковски, „Бая си на бълхите“ от Боян Папазов, „Троил и Кресида“ от Уилям Шекспир, „Метеор“ от Фридрих Дюренмат.

„Понякога имам такова усещане, че комуникирам с нещо от друг порядък. И това е наистина божествено усещане. Чувствам, че свещенодействам някак си в определени моменти... Това осмисля нещата, които се правят на сцената. Иначе, просто седиш и се превръщаш в една суетня на сцената, която се чуди къде да си завре ръцете... И това сме го наблюдавали, и звучи доста нелепо“, казва актьорът.

През 1999 г. изиграва ролята на Валмон в постановката „Опасни връзки“ и получава „Аскеер“ за изгряваща звезда, след което през годините е отличен с още три награди „Аскеер“. Носител е на „Златна роза“ за главна мъжка роля за филма „Емигранти“, както и на два приза „Икар“ за участието си в „Бая си на бълхите“ и „Платонов“. Участвал е още във филмови проекти като „φ1.618“, „Потъването на Созопол“, „Цветът на хамелеона“, „Каръци“.

От 2003 г. е в трупата на Народен театър „Иван Вазов“, където по-значителни негови роли са Беляев в „Месец на село“ от Иван Тургенев, Отело в „Отело“ и Кент в „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, Дон Жуан в едноименната пиеса на Молиер, Богомолецът в „Бетовен 21“ от Константин Илиев, Иванов в „Иванов“ и Лопахин във „Вишнева градина“ от А. П. Чехов, Сирано в „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, Жан в „Госпожица Юлия“ от Аугуст Стриндберг, Борил в „Процесът срещу богомилите“ от Стефан Цанев, Хектор Хъшабай в „Дом за разбити сърца“ от Бърнард Шоу, Макмърфи в „Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Киси, Калигула в „Калигула“ от Албер Камю, Ричард в „Любовникът“ от Харолд Пинтър, Дмитрий Карамазов в „Братя Карамазови“.

„Аз лично дълги години бях по-ангажиран в Народния театър и това беше моята паралелна реалност. Играех по-интензивно, тежки роли, по-често. Общо взето, често пътувах в света на представлението, което трябваше да се играе. Това е лично моята паралелна реалност. За другите артисти не мога да кажа. Но щом се занимават с изкуство, те имат и един друг свят, вътрешен свят, въображението и всичко това, което е негов израз. На мен моята реалност ми липсва. Така се случи, че доста неща не се играят, да не кажа – почти всичко, което играехме. И това се оказа доста болезнено... Защото никой не е очаквал нещата да се развият толкова рязко. Аз дори спрях да си задавам въпроси, защото някак си прозрях, че не само КОВИД е причината, но и нещо друго се случва в този театър. Никак не е красиво, но, ако бях режисьор на някои от постановките, в които играя, сигурно щях да се поинтересувам по-живо какво се случва с моите спектакли и защо не се играят“, коментира Донков през 2021 г.

Деян Донков има син от актрисата Анастасия Ингилизова, който е кръстен на баща си – Деян. Вторият му син Христо се ражда през 2016 г., а третият – Йоан, през 2021 г. Майката е актрисата Радина Кърджилова.

/ДД