site.btaОловен печат, две монети и бронзово писало са открити от екипа, работещ на археологически обект № 41 във Външния град на Плиска

Оловен печат, две монети и бронзово писало са открити от екипа, работещ на археологически обект № 41 във Външния град на Плиска
Оловен печат, две монети и бронзово писало са открити от екипа, работещ на археологически обект № 41 във Външния град на Плиска
Оловен печат и монети са открити от екипа, работещ на археологически обект № 41 във Външния град на Плиска. Снимка: кореспондент на БТА в Шумен Антоний Димов.

Оловен печат и две монети са открити от екипа, работещ този сезон на археологически обект № 41 във Външния град на Плиска, съобщи доц. Константин Константинов от Шуменския университет, ръководител на разкопките. 

Печатът е изцяло запазен, в кръгов надпис от едната му страна се чете "Господи, помагай на Петър“. Става въпрос за печат от края на IX, първата половина на X век, каза доц. Константинов.

"Става въпрос за аристократ с името Петър, който е водил кореспонденция с централната власт с Плиска. Този Петър си е писал със собственика на имението. От задната страна на печата имаме изображение на Богородица с младенеца, с текст "Богородице помагай“. Лошото е, че печатът от задната страна е ударен леко накриво и не се чете на кого помага Богородица. Интересното е, че младенецът е представен като възрастен индивид, с брада и мустаци, не е младо изображение на Христос. Търсим аналогии, не познаваме такова изображение на младенеца. Печатът най-вероятно е български", коментира доц. Константинов. На печета има кръстче и звездичка, които разделят началото и края на текста, допълни той.

При разкопките тази година са открити още изцяло запазено бронзово писало, оловни прешлени, две монети, които са по-ранни. Във външния град на Плиска се откриват такива монети с датировка III-IV век от новата ера, добави доц. Константинов.

Той обяви, че разкопките ще продължат още една седмица. По думите му се работи се с финансиране от Министерството на културата. На обекта са още Ивайло Кънев от Националния исторически музей, докторанти, студенти и около 15 работници.

"Копаем в западната част на обекта. Миналата година според нас засякохме оградния зид на комплекса. Виждаме верижни помещения, които се развиват покрай източното лице на този западен ограден зид. От вътрешната страна има пещ, гнезда за колове със стълбова конструкция. Това имение не е било на случаен аристократ, а на такъв, който е водил кореспонденция с централната власт в Плиска“, коментира доц. Константинов и добави, че "тази година резултатите потвърждават тези наши предположения“.

"Този тип имения са търговско-занаятчийски комплекси, които съществуват в края на столичния и продължават след столичния период на Плиска. Тези имения Борис раздава на своите приближени боляри, а те продължават да ги обитават и след като градът вече не е столица", обобщи доц. Консантинов.

Нашите разкопки показаха, че под основите на зидовете имаме жилища, полуземлянки, които собствениците са напуснали и може би са дошли да обитават този комплекс. Целият комплекс е разположен на около 12 декара, съобщи археологът. Комплексът се намира на около 3 километра по права линия от вътрешния град на Плиска, каза той.

Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей, коментира, че откритият при разкопките оловен печат е с ясна датировка и е открит в конкретна археологическа среда. Надписът върху печата е на гръцки, допълни той. Не трябва да изключваме варианта и печатът да е византийски, но е малко вероятно, подчерта той. "Този печат е нещо уникално", обобщи Кънев.

Археологически обект 41 се проучва от 1983 г. Тогава Павлина Павлова от РИМ – Шумен по метода на аероархеологията прави снимки и по тях се очертават границите на зидове и фотографиите се използват за първите археологически проучвания. Около 25 сезона продължават разкопките с прекъсвания, поясни доц. Константинов.

Както БТА съобщи, Националният историко-археологически резерват „Плиска“ има 23 750 посетители за първите 7 месеца от тази година.

Към 31 декември 2023 г. в област Шумен функционират четири музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство. Те са посетени за 2023 г. от 170 400 посетители, като 10 200 от тях са чужденци, а 23 600 от посещенията са осъществени в дните със свободен вход. В сравнение с 2022 г. общият брой посетители се е увеличил със 17.6%. Регистрирано е и увеличение на чуждестранните посетители с 25.9%.

/РБ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:10 на 27.08.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация