Трагичната смърт на св. Йоан Кръстител показва смелостта от подвига да се сблъскаш с неправдата на земните власти. Това каза пред БТА доц. д-р Костадин Нушев, богослов от Богословския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (СУ), по повод днешното църковно възпоменание на отсичането на главата на пророка.
По неговите думи всеки пророк рано или късно се сблъсква с лъжата, измамата, греха, порока и властолюбието на земните власти и на тези, които се съобразяват с измамните сили на света. Затова църквата почита св. Йоан Кръстител като Божий угодник, праведник и пророк, който е положил живота си за истината и Божията правда, добави той.
„Празникът „Отсичане главата на св. Йоан Кръстител“ възпоменава това събитие от свещената история на Новия Завет. Този епизод е залегнал в църковната химнография, проповед и в други художествени и литературни произведения на християнската култура на Изток и на Запад“, посочи доц. Нушев.
ИСТОРИЯТА НА ОБЕЗГЛАВЯВАНЕТО НА СВ. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ
Историята, която църквата припомня и възпоменава на този празник, е свързана с живота и проповедта на св. Йоан Кръстител. Св. Йоан Кръстител посочва на Божия народ обещания от Бога Спасител и продължава да извършва своето кръщение на река Йордан, където призовава всички към покаяние, изповед на греховете и очистване чрез водното кръщение, отбеляза доц. Нушев.
„Тази проповед, както и самото пророческо служение, винаги е насочена към призив за изпълнение на Божия закон и Божията правда чрез изобличаване на греховете дори на властващите и силните на деня“, посочи доц. Костадин Нушев.
Според него изобличителните слова на св. Йоан Кръстител засегнали юдейския управник Ирод (Анита), син на Ирод Велики, който преследвал Иисус Христос още от Неговото Рождение. „Управникът бил засегнат заради неговия неправеден живот и нарушаването на строгите норми на Божия закон по отношение на брака“, добави той.
„Ирод се развел и отнел жената на своя брат Филип - Иродиада, с която живеел незаконно, а това нарушавало законите и морала и развращавало тогавашния юдейски народ“, каза доц. Нушев. Той разказа, че Ирод се опитвал да избегне тези изобличения, но се страхувал от народа, който почитал св. Йоан Кръстител като пророк, и затова с убийството на праведника се заела Иродиада.
Доц. Нушев отбеляза, че на рождения ден на Ирод, когато той събрал в двореца всичките си велможи и управници, дъщерята на Иродиада изпълнила ориенталски танц, който много се харесал на управника и той пред всички обещал да изпълни желание на танцьорката Саломе. „Девойката се посъветвала с майка си Иродиада какво да поиска от царя и тя ѝ дала съвет да поиска да бъде отрязана главата на св. Йоан Кръстител, която да ѝ бъде дадена като подарък на поднос“, каза той.
По думите му цар Ирод, макар изплашен, защото имал страх Божи и почит към пророка, се принудил да извърши това убийство, понеже дал на всеослушание дума да изпълни желанието на Саломе. „Иродиада получила главата на пророка чрез своя съвет и използвала за това своята дъщеря Саломе и честолюбието на управника Ирод“, добави той.
ПОУКАТА ОТ ЖИВОТА, ПРОПОВЕДТА И СМЪРТТА НА ПРЕДТЕЧА – ЖИВОТ В ПОКАЯНИЕ И ВЪЗДЪРЖАНИЕ И БОРБА ЗА ИСТИНАТА И ПРАВДАТА
Според доц. Костадин Нушев поуката от подвига и проповедта на св. Йоан Кръстител е, че пророческото служение е винаги възвестяване на Божието слово без страх и съобразяване със земните власти и силните на деня.
Той сочи, че пророците и тези, които вървят по пътя на тяхното служение и издигат своя глас в името на Божията правда, винаги се сблъскват със силите на мрака и често пъти стават жертва на гонения и преследвания, на насилие и физическа саморазправа.
„Сам св. Йоан Кръстител, аскет и пустиножител, положил началото и пример за християнските отшелници и пустиножители, е възвестител на Божието слово. Но и както е останало от библейски времена и неговото служение: „гласът Божий остава често глас в пустиня“. Божият призив често отеква като глас в пустиня“, каза доц. Нушев.
По думите му съвременните хора не се различават от хората от всички други поколения и епохи. „Сред тях ще има духовно подготвени да чуят Божието слово и такива, които няма да откликнат на Божия зов. Днешните млади хора също – те са бунтари и се възмущават от неправдите и много от тях биха последвали призива за борба с неправдите и пороците в света, но има и такива, които ще последват порива за удоволствия и наслади в тукашния свят и ще търсят близостта със силните на деня за сметка на истината и правдата“, каза той.
Според него днес също има борци за истина и правда. Поуката от историята за св. Йоан Кръстител за младите хора е свързана с „трагизма на младата девойка Саломе“, каза още той.
„Често пъти младите хора са въвличани в злотворство, порочни практики и греховни помисли и страсти от лукавството на по-възрастни и опитни от тях, а отстояването на свободата и ценностите, почтеността и чистотата на сърцето се постига с много труд и усилия, за да се живее според Божията правда“, каза още доц. Костадин Нушев.
СВ. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ СЕ ПОЧИТА ОТ ЦЪРКВАТА И КАТО ПРЕДТЕЧА НА ИИСУС ХРИСТОС
Според думите на доц. Нушев важността на св. Йоан Кръстител в църковната традиция идва от почитането му не само като пророк, но и като Предтеча и Кръстител на Иисус Христос. „Самият Спасител казва, че той е „най-велик сред пророците“. За разлика от другите старозаветни пророци, които възвестяват словото Божие, Св. Йоан Кръстител не само е пророчествал за бъдещия Месия, но и е подготвял народа непосредствено със своята проповед за идването на Иисус Христос“, посочи богословът.
„Св. Йоан Кръстител непосредствено посочил на народа очаквания Спасител и извършил и Неговото кръщение, което отбелязваме на празника Богоявление. Така, чрез неговата мисия на Христов Предтеча и Кръстител, се осъществява и връзката между Стария и Новия Завет“, добави доц. Нушев.
Според него затова св. Йоан Предтеча е и най-велик сред пророците, а Църквата го почита особено много и го поставя редом до Иисус Христос и Света Богородица. Това може да се види в християнската иконография и от почетното място на иконата на св. Йоан Кръстител в храмовете, която винаги е поставена на иконостаса до тази на Христос.
КАКВО СИМВОЛИЗИРА СТРОГИЯТ ПОСТ НА ТОЗИ ДЕН
„На този ден Църквата е отредила строг пост, защото събитието което се възпоменава е тъжно“, отбелязва доц. Костадин Нушев. Постът изразява духовното съпреживяване и участие на вярващите християни в скръбното възпоменание на отсичането на главата на св. Йоан Кръстител, добави той.
„Постът е нещо реално, а не само символ. Постът е неразделна част от религиозния живот и молитвата на вярващите християни и той е познат още от древната старозаветна епоха“, сочи доц. Нушев. По думите му постът е духовно средство, споменато много пъти в Евангелието от Господ Иисус Христос.
Доц. Нушев обясни поста като духовна дисциплина, която е свързана с изпълнението на Божиите закон и заповед за човека. „В Новия Завет Сам Иисус Христос дава пример за поста като Той се усамотява в пустинята за 40-дневен пост преди да започне Своето учителско служение“, добави още той.
По думите му постът не е само въздържане от определен вид храна за определено време, а основната му цел е да включи тялото към духовния живот на човека.
Според него в съвременния свят динамиката на живота на днешните християни трудно позволява изпълняването на поста в пълнота. „Но с молитвата и участието в църковното богослужение и при подготовка за участие в тайнствата на Църквата като благодатни средства за спасение, е налице и усилието за спазване и упражняване в духовната дисциплина на поста“, отбеляза той.
НАРОДНИТЕ ПОВЕРИЯ НЕ СЕ ВПИСВАТ В ПРАВОСЛАВНО-ЦЪРКОВНАТА ТРАДИЦИЯ
Някои народни поверия гласят, че 29 август е „Секновение“, „Обсечение“, „лош ден“ и „тежък празник“. На места се пали огън, с който се гонят злите сили, а на други - не се яде нищо с червен цвят, като диня, ябълки, домати и т.н.
Според доц. Костадин Нушев народните поверия са се формирали през вековете като различни традиции и практики по повод християнските празници. Те представляват едно своеобразно пречупване на празника и духа на християнската вяра в народния бит, обясни още той.
„Затова често пъти хората асоциират смисъла на празниците само чрез тази външна обвивка от ритуали и обреди, без да познава историята или духовния смисъл на празника, но давайки израз на едно по-елементарно разбиране или осмисляне на вярата и връзката с Бога чрез тези унаследени обичаи“, посочи той.
Според него така се формират „парацърковните обичаи“ – чрез тълкуване на думите, често пъти свързани с бита, със сезоните и сезонните дейности на природния годишен кръг, а не с духовния смисъл, който е в центъра на църковния празник.
Народните представи и обичаи търсят в славянската дума „секновение“ разбирането за отсичане на лятото и началото на есента или суеверният страх и забрани да се извършват определени дейности, за да не се разгневи светецът и да се наруши табу в свещените дни и дейности, каза доц. Нушев
По думите му практиката да не се яде червена храна показва връзка и асоциация с поста, ограничаването от храна и стремежа за очистване, но е изразена чрез народни обичаи.
Чувството на тъга и скръб като настроение за този празник и строгият пост се асоциират в народните представи като нещо „тежко“ и по-мрачно, но всъщност всеки празник в духовния живот на църквата има за цел вътрешно очистване на сърцето и придобиване на небесна подкрепа от празнувания светец, отбеляза доц. Костадин Нушев.
Доц. д-р Костадин Кирилов Нушев е хабилитиран преподавател от 2010 година по Нравствено богословие в Богословския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ към катедрата по „Систематическо богословие“. Автор е на монографии, студии и статии, сред които са „Християнското учение за справедливостта. Богословско-етическо изследване“, „Антропологията на св. Максим Изповедник и развитието на Православното нравствено богословие“, „Социалната мисия на Българската православна църква“ и други.
Автор е на уроците по Християнска етика в учебниците по Религия: Християнство–Православие за 6, 7 и 10 клас на Светия Синод на Българската православна църква, одобрени от МОН за преподаване на предмета.
