Как една птица да бъде научена как и къде да лети? Северният плешив ибис, който през 17-и век е бил преследван почти до изчезване, се възражда в Европа благодарение на усилията за размножаване и възстановяване на дивата природа през последните две десетилетия, но има нужда от човешка помощ, за да мигрира през зимата, предаде Асошиейтед прес.
Птиците от този вид, известни с отличителното си черно и преливащо зелено оперение, плешива червена глава и дълъг извит клюн, не знаят инстинктивно в коя посока да летят, за да мигрират без напътствията на старейшини, родени в дивата природа. Поради тази причина екип от учени и природозащитници влиза в ролята на приемни родители и инструктори по летене.
"Трябва да ги научим на маршрута на миграцията", казва биологът Йоханес Фриц.
Северният плешив ибис някога се е реел над Северна Африка, Арабския полуостров и голяма част от Европа, включително Бавария в Южна Германия. Мигриращите птици, смятани също и за деликатес, са изчезнали от Европа, въпреки че няколко колонии на други места са оцелели.
Благодарение на усилията на Фриц и Waldrapp, група за опазване и изследване, базирана в Австрия, от началото на проекта през 2002 г. популацията им в Централна Европа е нараснала от нула до почти 300 екземпляра. Заради постижението видът вече е класифициран като "застрашен", вместо като "критично застрашен". Според Фриц това е първият опит за повторно въвеждане на изчезнал на континента вид мигрираща птица.
Въпреки че северните плешиви ибиси все още проявяват естествен стремеж към миграция, те не знаят в коя посока да летят без напътствията на старейшини, родени в дивата природа.
Първоначалните опити за повторно въвеждане до голяма степен са неуспешни, тъй като без да са научени на маршрута на миграция, повечето птици изчезват скоро след освобождаването им. Вместо да се върнат на подходящи места за зимуване като Тоскана, Италия, те летят в различни посоки и в крайна сметка загиват.
Затова от екипа на Waldrapp се ангажират
като приемни родители и инструктори по летене за централноевропейската популация, която е съставена от потомци от множество колонии в зоологически градини и пусната на свобода с надеждата да се създаде мигрираща група.
Тази година бележи 17-ото пътешествие с хора за водачи, както и втория път, когато те са принудени да следват нов маршрут до Испания поради изменението на климата.
За да се подготвят за пътуването, малките се отстраняват от размножителните колонии, когато са само на няколко дни. Те се отвеждат във волиера, която се наблюдава от приемни родители с надеждата за "импринтинг" - когато птиците ще се свържат с тези хора, за да им се доверят в крайна сметка по пътя на миграцията.
Барбара Щайнингер, приемна майка от екипа на Waldrapp, казва: "Храним ги, чистим ги, почистваме гнездата им. Грижим се добре за тях и следим дали са здрави. Но също така общуваме с тях".
След това Щайнингер и другите приемни родители сядат на гърба на микролек самолет, махайки и викайки окуражително през мегафон, докато той лети във въздуха.
Сцената е донякъде странна - самолетът прилича на летящ картинг с огромен вентилатор на гърба и жълт парашут, който го държи във въздуха. Въпреки това три дузини птици следват конструкцията, пилотирана от Йоханес Фриц, докато тя се носи над алпийски ливади и подножия.
Фриц черпи вдъхновение от "бащата на гъските" Бил Лишман, естествоизпитател, който през 1988 г. учи канадски гъски да летят заедно със своя свръхлек самолет. Работата на Лишман вдъхновява филма "Полет към дома" (1996), в който младо момиче играе "майка на гъските".
Подобно на Лишман, усилията на Фриц и неговия екип дават резултат. Първата птица мигрира самостоятелно обратно в Бавария през 2011 г. от Тоскана. Всяка година по маршрута, който е дълъг над 550 километра, прелитат още птици. Екипът се надява, че до 2028 г. централноевропейската популация ще наброява над 350 екземпляра и ще успее да се справя сама.
Ефектите от глобалното затопляне обаче усложняват ситуацията и през 2023 г. екипът на Waldrapp изготвя нов маршрут от Бавария до Андалусия в Южна Испания. Тази година той е приблизително 2800 километра - с около 300 километра по-дълъг от миналогодишния.
Цялото пътуване до Испания може да отнеме до 50 дни и да приключи в началото на октомври. Фриц обаче казва, че усилията са по-значими от това просто да се помогне на северните плешиви ибиси - в случая става дума за проправяне на път за летене и на други застрашени мигриращи видове.
