site.btaРазкопки на колониална градина във Вирджиния разкриват данни за градинарите роби

Археолози в щата Вирджиния разкриха една от най-пищните прояви на разкош в колониална Америка - цветна градина, в която богат политик и градинари роби са отглеждали екзотични растения от цял свят, съобщава АП. 

През 18-и век такива парцели са били разположени в много от колониите на Великобритания и са служели като символи на статуса на елита. Те са били еквивалентът на покупката на автомобил „Ламборгини“ в днешно време.

Градината в Уилямсбърг е принадлежала на Джон Къстис IV, собственик на тютюнева плантация, който е бил член на колониалния законодателен орган на Вирджиния. Той е може би най-известен като първия свекър на Марта Вашингтон. Тя се омъжва за бъдещия президент на САЩ Джордж Вашингтон след брак със сина на Къстис – Даниел и последвалата му смърт. 

Историците са заинтригувани от ботаническите постижения на възрастния Къстис, които са добре документирани в писма, а по-късно и в книги. Новите разкопки обаче разкриват повече данни за хората, които са обработвали земята на Къстис. 

„Градината може и да е била по идея на Къстис, но не той е вършил цялата работа“, казва Джак Гари, шеф на отдела по археология към „Колониал Уилямсбърг“ - исторически парк-музей, който сега е собственик на имота. „Всичко, което намираме в земята и което е свързано с градината, е дело на поробени градинари, много от които трябва да са били много опитни“, обяснява Гари.

Археолозите са попаднали на стълбове за ограда с дебелина 1 метър, изсечени от червен кедър. Разкрити са също така чакълести пътеки, включително голяма централна алея. Петна в почвата показват къде са били садени растения на редове. 

При разкопките е открита и пробита монета, която обикновено е била носена като талисман за късмет от младите афроамериканци. Друга находка са парчета от глинен казан, който е представлявал преносима тоалетна, която вероятно е била използвана от робите.

Изглежда че под някои стълбове на оградата умишлено са били заровени животни. Сред тях са две пилета с отстранени глави, както и един крак на крава. Змия без череп е намерена в плитка дупка, в която вероятно е имало растение.

„Трябва да се запитаме дали не виждаме традиции, които не са европейски“, каза Гари и добавя: „Дали това са западноафрикански традиции? Трябва да направим повече изследвания. Но именно такива особености ни карат да продължим да се опитваме да разберем повече за робите, които са работили в градината.“

Музеят разказва историята на колониалната столица на Вирджиния чрез възстановки и реставрирани сгради на площ от 120 хектара, които включват части от първоначалния град. Основан през 1926 г., музеят започва да разказва историята на чернокожите американци едва през 1979 г., въпреки че повече от половината от 2000 души, които са живели там, са били чернокожи, повечето от които поробени.

През последните години музеят полага повече усилия да разкаже по-пълна история, като същевременно се опитва да привлече повече чернокожи посетители. Той планира да реконструира една от най-старите църкви за чернокожи в страната и възстановява най-старото оцеляло училище за чернокожи деца в страната. 

Планира се също така да бъдат възстановени изцяло къщата и градината на Къстис в Уилямсбърг, известни тогава като „Къстис скуеър“. За разлика от някои исторически градини, възстановяването ще бъде извършено без използването на запазени карти или чертежи, като вместо това ще се разчита на археологическите разкрития. 

Градината изчезва след смъртта на Къстис през 1749 г. Но при разкопките е установено, че тя е била с размерите на около две трети от футболно игрище, а в описанията от онова време се споменават оловни статуи на гръцки богове и топиари, подрязани на топки и пирамиди.

Наследството на градината продължава да живее чрез кореспонденцията на Къстис с британския ботаник Питър Колинсън, който търгува с растения с други градинари по целия свят. От 1734 г. до 1746 г. Къстис и Колинсън разменят семена и писма посредством търговски кораби, прекосяващи Атлантическия океан. 

Мъжете вероятно са експериментирали с нови растителни видове, казва Ив Отмар, майстор по историческото градинарство в „Колониал Уилямсбърг“. Смята се например, че Къстис е направил едно от първите писмени споменавания в Уилямсбърг за отглеждането на домати, известни тогава като „ябълки на любовта“ и произхождащи от Мексико и Централна и Южна Америка.

Градинарите на Къстис също така засаждат ягоди, шамфъстък и бадеми, наред с други 100 вносни растения. От писмата му не винаги става ясно кои от тях са били успешни в климата на Вирджиния. Неотдавнашен поленов анализ на почвата показва наличието в миналото на костилкови плодове, като праскови и череши, което не е голяма изненада. 

Градината е съществувала по време, когато европейските империи и робството все още са процъфтявали. Ботаническите градини често са били използвани за разработване на нови търговски растителни култури, които да обогатяват колониалните държави.

Но градината на Къстис имала за цел преди всичко да покаже собственото му богатство. Проучване на топографията на района поставя градината му в пряка видимост към единствената църковна сграда в Уилямсбърг по онова време. Всеки е виждал оградата на градината, но малцина са били поканени вътре. 

Къстис изненадвал гостите си с красиви растения като например императорска лилия, която произхожда от Близкия изток и някои части на Азия и се отличава с гроздове от увиснали, камбановидни цветове.

„През 18-и век това са били необичайни неща“, обяснява Отмар и допълва: „Само определени слоеве от населението са имали възможност да се докоснат до това. Днес заможният човек си купува „Ламборгини“. 

Музеят все още се опитва да научи повече за хората, които са работили в градината. 

Кристъл Касълбъри, археолог от „Колониал Уилямсбърг“, се е срещала с потомци на повече от 200 души, които са били поробени от семейство Къстис в различните му плантации. В запазените документи има твърде малко информация, за да се определи дали някой от предците е живял и работил в имението му в Уилямсбърг. 

Двама души, на име Корнелия и Бек, са вписани като собственост в имението в Уилямсбърг след смъртта на Даниел Къстис през 1757 г. Но имената им предизвикват само още въпроси за това кои са били те и какво се е случило с тях.