site.btaБъдещето на лекторатите по български език в чужбина е във фокуса на интервю във вестник "Аз-буки"

Новият брой на в. "Аз-буки" представя доц. Елка Трайкова, научен секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ в Българска академия на науките (БАН) и научен координатор на Националната програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. В интервю тя казва, че са закрити много лекторати по български език в чужбина. Доц. Трайкова е на мнение, че трудно се възстановяват изгубени позиции, но ако полагаме усилия, поне може да запазим съществуващите в момента и да създадем нови центрове на българистика.

Поводът за това интервю на в. "Аз-буки" е състоялият се неотдавна Международен форум за кирилицата „Азбука, език, идентичност“, на който отново беше повдигната темата за българските лекторати в чужбина.

"30 години държавата ни не полагаше достатъчно усилия, за да запазим това, което имахме до 1989 г. – над 240 активно работещи лектората. Сега те са около 46–49, много сме загубили. Разбира се, променя се и ситуацията, променят се и интересите, променят се и приоритетите. Може би хуманитаристиката не е най-привлекателната научна област навсякъде по света. Но ако полагаме усилия, смятам, че е възможно да запазим тези лекторати, които имаме, да създадем нови, но с изключително активната помощ на българската държава. Министерството на образованието и науката е силно ангажирано с този процес, но трябва активно да се ангажират и много други институции. Това означава да има и сериозна дипломация", казва доц. Трайкова.

Тя дава пример с Япония, с университета в Киото, в който 35 вдъхновени японски младежи изучават старобългарски език. "Човек може да се почуди какво приложение може да има старобългарският в Япония. Но така или иначе има такава дисциплина. Общият брой на изучаващите български език, култура и литература е над 360 човека. Иво Владимиров е двигателят на този процес в Киото и Осака, но има и други колеги българисти, които присъстваха на този форум и виждах колко силно е желанието им да работят. Много е важен човешкият фактор, отдадеността към професията. Ако много хора приемат това за своя мисия, мисля, че нещата могат да се подобрят. И това е една от целите на нашата Национална научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, която е финансирана от МОН", заключава доц. Трайкова.

Цялото интервю по темата може да прочетете тук.  /ПВ/