site.btaТракийски храм без аналог у нас може да превърне 10 декара в район „Южен“ в Пловдив в археологически парк

Тракийски храм от III век пр. Хр., без аналог у нас, може да превърне 10 декара в район „Южен“ в Пловдив в археологически парк. Той е открит под Голямата могила, която се проучва за трета година от екип на Регионалния археологически музей в Пловдив. Обектът бе посетен от кмета на Пловдив Костадин Димитров и заместник-кмета по култура, археология и туризъм Пламен Панов, които обсъдиха с директора на музея доц. д-р Костадин Кисьов възможността храмът да стане туристически обект.

Голямата могила е с диаметър 90 метра и височина 12 метра. В основата й е открит първия в региона на Пловдив тракийски храм. Цялата постройка е дълга 10 метра и има две помещения. Източното е с размери 4 на 4 метра, а западното с дължина 6 метра и широчина 2 метра. Между тях има изграден триъгълен фронтон и каменна входна рамка. В източното помещение, където са се извършвали обредите, са открити много останки от глинени съдове и животински кости от седем вида животни, сред които и на елен.

Техниката на строителството на храма е абсолютно характерна само за региона и то по времето на племената на бесите, одрисите и сапеите, разказа доц. Кисьов. Това е периодът на Филипопол и Пулпудева. Като архитектура сградата е добре запазена, а археолозите полагат усилия да опазят максимално автентичната конструкция. Наличен е целият строителен материал и може да се направи пълно възстановяване на храмовата постройка, посочи археологът. Покривът на храма е двускатен. Запазени са квадрите, които са го държали.

Храмовата постройка е уникална за региона и за тракийската култура в цялата страна, смята доцентът. Строежът е правен на сухи сглобки, зидано е с глинесто-песъчлив разтвор. Материалът е преизползван от стара сграда. Изследване на специалисти от Минно-геоложкият университет „Св. Иван Рилски“, показва, че каловата спойка, направена в съотношение две части пясък към една част глина, е по-здрава от бетон. Старите строители са имали познания, получавани от предците им, отбеляза археологът. Той отбеляза, че проучването е било тежко, защото покривът на съоръжението е бил паднал вътре. Предстоят да бъдат проучени още 30 сантиметра в дълбочина. 

През първата година от разкопките е открита средновековна църква от 12-13-и век на върха на могилата, което се среща за първи път в България. Тя беше недобре запазена и към нея имаше гробищен некропол, каза доц. Кисьов. Тази година е открит път с настилка, който е обслужвал църквата. Самата могила е издигната заради тракийския храм. Унаследяването на културно-религиозно място е уникално за страната, посочи археологът. По думите му църквата е разположена на върха на могилата, защото се е знаело, че на това място е имало езически храм, който е бил култово, свещено място за тогавашното население.

На храма е направено подробно заснемане и може да бъде възстановен във вида, в който е бил, без измислици и фалшификации, каза доц. Кисьов. Теренът е държавна собственост. Ако се превърне в археологически парк, в него може да се експонира не само тракийският храм, но и експозиция от артефакти на музея. Може да бъдат направени детски атракции и залесяване. 

Мястото има перспектива предвид бъдещия път, който ще свързва районите „Южен“ и „Тракия“, отбеляза зам.-кметът по археология, култура и туризъм Пламен Панов. Трасето е с дължина 1200 метра и започва от бул. „Кукленско шосе“ и завършва в бул. „Асеновградско шосе“. То е с готов проект, който има нужда от изменение по отношение на включването му към бул. „Асеновградско шосе“. Отчуждителните процедури са направени и в най-скоро време може да започнат процедури за избор на изпълнител и търсене на финансиране, допълни зам.-кметът по строителството инж. Тошо Пашов.

Голямата могила в район „Южен“ е най-голямата в България. Тази е последната оцеляла в района могила, вероятно и защото е най-голямата. Повечето, около 100 на брой, са разрушени през различни периоди при прокарване на Кукленско шосе и построяването на заводите. Голямата могила е отделен могилен некропол, доста по на юг от града. Регистриран е от началото на миналия век от археолога Борис Дякович, по-късно и от Димитър Цончев. Счита се, че е свързан с прилежащо на града селище или с вилно имение, принадлежало на местната тракийска аристокрация. Ръководител на разкопките е археологът Любомир Мерджанов от РАМ -Пловдив.