site.btaБорис Христов е един необичаен случай в българската култура, каза проф. Пламен Джуров при откриването на изложба за 110-годишнината от рождението на оперния певец

„Борис Христов, каквото и да говорим, е един необичаен случай в българската култура”, каза проф. Пламен Джуров при официалното откриване на фотографска изложба по повод 110 години от рождението на именития оперен певец. Събитието се състоя снощи в Общинския културен институт (ОКИ) „Красно село“ в столицата. 

Експозицията представя 41 фотоса, запечатали най-значимите роли на Борис Христов от световните сцени, семейни снимки и моменти от творческия път на оперния певец. Изложбата е осъществена по идея на отдел „Култура, археология и културно наследство“ на Община Пловдив и Български културен институт в Рим с куратор доц. Никола Лаутлиев. 

При откриването на изложбата Ивелина Кючукова, директор на ОКИ „Красно село“, припомни, че експозицията е в столицата от 1 август и идва след пребиваването си в Рим, където е била в рамките на месец и половина. По думите на Кючукова връзката на оперния певец с ОКИ „Красно село“ е много интересна. „Той е пял в хор „Гусла” и до последно е имал силна връзка с него. А хор „Гусла” все още репетира в нашата сграда...”, каза тя и посочи една от снимките в изложбата, на която творецът е именно в компанията на изпълнители от хора. 

Аз нямах шанса да чуя и най-вече да видя Борис Христов като артист. Но имах шанса да говоря с него насаме за няколко часа и бях запленен от този човек, разказа при откриването на събитието проф. Джуров. Той прочете пред публиката в залата на културния институт текст на писателя Георги Данаилов, писан в началото на 90-те години на миналия век в чест на оперния певец. 

„Сега грижата за паметта на Борис Христов е главно на тесен кръг от българското общество – в София, в Пловдив, в Стара Загора и на отделни хора, които са пръснати из страната”, каза проф. Джуров в отговор на въпрос на БТА. Според него вече има постоянно напомняне за твореца – чрез улици, които носят неговото име, както и благодарение на неговата къща-музей в столицата и Дома на културата „Борис Христов” в Пловдив. „Тоест – има опорни моменти. Това, което за мен липсва, е: къде да чуем Борис Христов? Къде да го видим? По коя медия?...”, каза диригентът и допълни, че не е проверявал „дали е жив още в учебниците”. Един от въпросите, които музикантът си задава, е дали ще разберем същността на Борис Христов – дори по посока на биографията му. „И в Западна Европа, и тук”, каза още проф. Джуров и посочи, че Христов не е бил конфликтен, но е имал сблъсъци – „с всякакъв вид политици”. 

Пламен Джуров припомни помощта, която Борис Христов прави за България и за младите. „Няма много случаи напоследък, в последните 25-30 години, когато някой казва: „Ето, вземете тази къща, да я направим музикална академия, тук да се обучават, защото този занаят е трънлив”. „Пътят на оперния певец е трънлив” – така беше написал в писмото си до мен”, разказа професорът. „И е прав, защото той всичко това го е изстрадал. И после щедро го подари. Но когато щедро ти подаряват нещо, ти реално не си го заслужил напълно и не го разбираш напълно. То ти се струва като дар божи, сякаш ти се полага, а не е така”, коментира музикантът. Според него „всеки сам трябва да си изстрада пътя”, а Борис Христов напомня и за това. 

Пред БТА проф. Джуров посочи, че самият той не се занимава с пеене, но това, което е разбрал от Борис Христов, е, че за него музиката и езикът са абсолютно изравнени. „Колкото музикантът тачи как да направи звука, всеки отделен звук от милионите звуци, които произвежда – началото и края на този звук, тембъра на звука, мекотата или твърдостта, по същия начин той работи с езика – с италианския, с руския, вероятно и с немския, но не съм толкова запознат…”, каза проф. Джуров и допълни, че на самия него Христов му е казвал как се произнасят определени думи на руски език например. „Нека да се заслушаме как произнася, как интонира думите. При него интонацията важи еднакво и за звука на тона, и за звука на човешкия глас. Това е голямото тайнство”, подчерта диригентът. Той даде за пример как в някои от родопските ни песни най-ясно се вижда колко тези звуци са единни и неразчленими. „Докато сега в попкултурата никой не се сеща за тези неща”, каза още той. Според него в опита и кариерата на Борис Христов има поуки, но „човек трябва да има прозорливост, интуиция и усет да ги види и да ги усети”. 

На въпроса на БТА дали, ако Борис Христов беше роден днес и беше наш съвременник, щеше да има шанса за извърви този вдъхновяващ път, проф. Джуров отговори: „Не в България. Трябва да мине по цялата тази международна пътека, която е преминал и то по време на Втората световна война, когато тръгва. Не бива да го забравяме това – той се движи между вражески държави.” Според музиканта именно този труден път калява именития оперен певец. „Затова е такъв – суров, стегнат, организиран, прозорлив... Но знае кога трябва да бъде справедлив, да бъде благ, мек… Просто великолепен човек!”, каза още проф. Джуров.