site.btaСоциалните медии могат да бъдат от голяма полза за учените, казва биохимик със 100 хиляди последователи в Туитър

EZ 11:38:01 01-02-2022
AK1132EZ.011
"Българска наука" - биохимик - интервю

Социалните медии могат да бъдат от голяма полза за учените, казва биохимик със 100 хиляди последователи в Туитър


София, 1 февруари /БТА/
Атанас Атанасов има магистърска степен по биотехнология от СУ "Св. Кл. Охридски", докторска степен по биохимия от университета в Берн, Швейцария, както и хабилитация по фармацевтична биология от университета във Виена, Австрия. Публикувал е над 200 академични статии, покриващи широка научна област от молекулярна медицина до дигитални технологии.
Той е научен ръководител на Института по дигитална медицина и безопасност на пациентите "Лудвиг Болцман" към Медицинския университет във Виена, чийто фокус на работа е приложението на дигиталните технологии в областта на медицината. Атанасов също е професор в Института по генетика и биотехнологии на животните, към Полската академия на науките, където се занимава главно с благотворните въздействия на природни продукти с лечебни свойства. Главен редактор е на научното списание "Карънт рисърч енд байотекнолъджи" (Current research and Biotechnology).
Той е и изтъкнат популяризатор на комуникацията на отворените иновации и на научната информация в социалните мрежи и. Акаунтът му в социалната мрежа Туитър се следи от над 100 хиляди последователи.

Представяме ви интервю (със съкращения) с Атанас Атанасов, публикувано в брой 149 на сп. "Българска Наука" (www.nauka.bg)


Петър Теодосиев: Защо избрахте точно Туитър и как успяхте да стигнете до толкова много хора?

Атанас Атанасов: Всичко се случи постепенно, аз съм в Туитър повече от 10 години. Но вероятно това, което имаше най-голям принос за успеха ми, беше постоянството - използвам платформата от много време и съм активен всекидневно - споделям главно информация, свързана с научната комуникация.


П.Т.: Кое Ви запали да се занимавате с наука?

А.А.: Интересувам се от биология още от детството си. Това беше една дисциплина, която ми беше много интересна и доведе първо до следването ми по биотехнологии в Софийския университет. Там реших да продължа кариерата си, като се занимавам с научни изследвания в областта на биологията и медицината. Търсех отворени докторантски позиции в различни специализирани уебсайтове. Кандидатствах на няколко места в Германия, Швейцария и Англия. Бях одобрен за работно място в Берн, Швейцария. В същата лаборатория вече имаше един българин преди мен и колегите му бяха много доволни от нивото на българското образование и от качеството на работа. Това беше и причината да изберат мен сред останалите кандидати. По мое време нивото на образование у нас беше много добро и хората, завършващи в България, бяха много конкурентни в сравнение със студентите от други страни. В същата тази лаборатория след мен взеха и още двама българи.


П.Т.: Да се върнем на комуникацията на науката. Защо е важна тя?

А.А.: Чрез нея учените могат да направят научните си открития много по-видими за други учени и за обществото като цяло. Много учени също ползват социалните мрежи и те могат да бъдат добра отправна точка за различни научни колаборации, включително и на международно ниво. Една от насоките, от които се интересувам, са природни вещества с лечебни свойства - има някои учени, занимаващи се с изолиране на такива природни молекули, има и други учени, занимаващи се с фармакологични тестове. Социалните мрежи могат да са един много успешен инструмент учените да се свържат един с друг.
Научните изследвания трябва да се представят (комуникират) най-широко сред хората, защото по този начин може да се намери реализация на научните открития и да се извлече някаква полза за обществото.


П.Т.: Какви съвети бихте дали на българските учени, които се колебаят дали това социалните мрежи са необходим и ефективен начин на комуникация?

А.А.: Да си отвори човек един акаунт в Туитър отнема няколко минути. А това наистина може да е много полезно, тъй като може да придаде много по-голяма видимост на собствените научни изследвания на учения. Прави откритията много по-полезни за обществото. Такъв вид комуникация може да доведе до различен тип научни сътрудничества, включително и до специален интерес от страна на индустрията също.
/ПВ/
/АКМ/