site.btaЗа ролята на старото поколение във възпитанието на младото говори в проповедта си на Успение Богородично Сливенският митрополит Арсений

Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений отслужи архиерейска света литургия в храм "Успение Богородично" в Несебър на едноименния голям християнски празник, наричан още Голяма Богородица.

В последвалата своя проповед владиката обърна внимание на възпитанието на Божията майка като пример за това как трябва да бъдат възпитавани децата и днешната младеж, както и ролята на родителите, педагозите, учителите, професорите, писателите, журналистите, телевизионните продуценти и въобще на старото поколение във формирането на личността и морала.

Когато те примамват в пропастта твоите собствени инстинкти, слабости, псевдоидеали и псевдоценности, е нужна сила на личността, за да се издигнеш нагоре въпреки примамките и въпреки пропастта, каза Сливенският митрополит Арсений.

"Днес искам да обърна вашето внимание върху това каква е била Божията майка. Както говори преданието, тя външно и вътрешно била цялостен и стойностен човек. В говора й винаги имало тихост, никога от устата й не излизала никаква лоша дума, укор и никакви гневни пожелания. С целия си образ тя излъчвала покой, мир, тишина и радост. Всичко в нея говорело за пречистата й душа", каза в проповедта си владиката.

Негово Високопреосвещенство обърна внимание на това, че Богородица била дългоочаквано дете на своите родители, които дълго време не могли да имат чадо, но след усърдна молитва се удостоили да имат тази прекрасна дъщеря, която по Божий промисъл се е удостоила и да стане майка на Бога. "Всичко три години тя била възпитавана от своите родители. После тригодишната Мария е дадена на възпитание в храма", допълни той.

Следва остатъкът от неговата проповед:

Какво виждаме? Виждаме, че Света Богородица се трудила на ръкоделие в храма, четяла свещеното писание и изучавала свещените книги. Бих искал да ви кажа, че трябва да обърнем внимание на това как ние днес възпитаваме нашите деца, колко много днес се говори за обучение, но колко малко днес виждаме истинско добро възпитание в семейството.

Родителите също се отклоняват от възпитанието,  стараят се да прехвърлят отговорността на детската градина, на училището, на бабите, още на някого. Стараят се да се утешават с това, че постоянно се трудят, за да бъдат децата им сити и облечени, но когато няма възпитание, култура и истинска образованост, тогава това е само във вреда на човечеството. Затова виждаме много често, че децата са непочтителни към своите родители, че между децата и родителите има конфликт.

Огромното значение в живота на всеки човек имат родителите. Родителите поставят основата не само на физическия организъм на човека, те формират неговата душа, убеждения, възгледи за живота. Не напразно педагозите говорят, че човешката личност се формира до 5-годишна възраст, а по-нататък тя вече е формирана и ще се развива в съответствие със заложените навици. Каква огромна отговорност лежи на родителите!

Знаем, че родителите и по-старото поколение нерядко негодуват по адрес на младото поколение, виждайки в него много неприемливи, грешни и опасни неща. Но откъде пък се взе това ново поколение? Нали не е паднало от небето. Всеки от младите хора, нерядко извършващи много срамни постъпки, има родители и нима може да се осъждат младите, без да се осъждат техните родители. Нима Господ не вижда всичко това, което вършим. Защо възлагаме цялата отговорност на този, който извършва някакво противно на хората или на Бога действие, размахваме му пръст, подлагаме го на критика и обсъждаме, но нали зад него стоят неговите родители.

Днес по-старото поколение, в това число педагозите в училището, преподаватели, професори в университети и институти не рядко се жалват от това колко ужасна била днешната младеж. Нима те не носят отговорност за младото поколение? Нима не е по-старото наставник на по-младото? И нима младежта може да бъде друга, ако тя гледа примера на по-старите, вършещи беззаконие, разрушаващи семейства и нравствените основи на личния, семейния и на обществения живот. Ако младежта гледа филми, телевизионни предавания, компютърни игри, създадени от по-старото поколение, разрушавайки нравствените устои на обществото, то какви очакваме да бъдат нашите деца. Младите ще бъдат като лошите герои от същите тези филми и видеоигри, които гледат и играят. Възмущаваме се на жестокостта сред учениците, а как да не бъдат такива, когато главният герой днес върши жестоки дела. Ние се възмущаваме, когато младите хора употребяват наркотици и си тръгват от този свят. Докога ще бъдем апатични, когато целият виртуален свят, създаден от възрастните, способства за това децата да скъсат своята връзка с реалността и да излязат от настоящия свят и да живеят в нереалния. Настойниците, а това е цялото по-старо поколение, особено тези, които влияят на ума и сърцето на нашите деца - педагозите, преподавателите, журналистите, писателите, филмовите продуценти, родителите - носят отговорност за формирането на младото поколение. От тази отговорност пред Бога и пред историята няма да избягат.

Затова отговорност за своя собствен живот носи на първо място самият човек. Как той се изкачва по стъпалата на живота? Навярно по-лесно би било да скочи от тези стъпала и да тръгне надолу. Именно така правят всички днес. Тежко ни е да се повдигнем, тежко ни е да растем, тежко ни е нравствено, тежко ни е интелектуално, духовно, естетически да се възпитаме. Защо? Защото за всичко това се изискват усилия, а нас ни мързи. Много по-лесно е да се търкаляш надолу, да падаш в пропастта, особено ако те примамва това, което се създава от хората във вид на псевдокултура. Когато те примамват в пропастта твоите собствени инстинкти, слабости, псевдоидеали и псевдоценности, е нужна сила на личността, за да се издигнеш нагоре въпреки примамките и въпреки пропастта. И колко е важно, когато родителите довеждат детето до тази начална позиция и му казват какво е нужно, за да върви нагоре. Колко е важно редом до детето да бъдат родителите му, които по време на това нравствено израстване никога не биха отстъпили и биха били с него до самия край.

Накрая колко е важно на този път да се състои срещата с Бог, реалното съприкосновение с божественото присъствие, когато на човека му порастват криле, той става силен, истински свободен, независим от много съблазни и греховни притегляне. Той става способен да се издигне нагоре, на самия връх - там, където е вратата на царството Божие. Ето тази история за възпитанието на Божията майка - един прекрасен пример за всеки от нас. Образ, помагащ ни да разберем какво да правим и как да постъпваме, така че всяко следващо поколение да достигне истинската цел на човешкото битие. Днес, възпоменавайки Успението на Света Богородица, ние я молим да простре над всички нас своя покров и да ни укрепи в житейския си път. Амин!