site.bta Историята трябва да дава урок, не дребнави изложения на факти, казва проф. Василка Тъпкова-Заимова, от чието рождение днес се отбелязват 100 г.
„Историята трябва да дава урок, не дребнави изложения на факти, а да дава и дава, което заслужава - и благодарност, и ново виждане, но и да не се заличава това, което е заслуга на миналото. Скорошната история трябва да се преценява и сега, защото всичко по-нататък ще има друго виждане. В европейски мащаб не бива да мислим, че трябва да паднем по-долу от всички европейски народи. И космополитизмът е нещо хубаво покрай патриотизъм“. Това пише в свой ръкопис от 2009 г. проф. Василка Тъпкова-Заимова, от чието рождение днес се отбелязват 100 години.
Тя е български историк и византолог, основател и доайен на българската медиевистична балканистика.
Личен живот
Василка Тъпкова е родена на 7 август 1924 г. в София, в семейство на учители. По бащина линия е потомка на български просветителски род от Солун. Нейният дядо - Димитър Тъпков, основава през 1874 г. българското училище в Лерин, днес Флорина, Гърция. По-късно той става учител в Прилеп, а малко след това се мести в Солун, където живее със семейството до смъртта си.
През 1950 г. Василка Тъпкова се омъжва за езиковеда-българист Йордан Заимов (1921 – 1987). От брака им се раждат Велислав Заимов – композитор, преподавател в Консерваторията, и Рая Заимова – специалист по френско-османски културни отношения.
Образование
През 1937 г. Василка Тъпкова се записва в класическия отдел на Френския колеж и през 1943 г. завършва с отличие. Висшето си образование продължава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Класическа филология“, във време, когато в специалността работят четирима хабилитирани преподаватели. Това са Александър Балабанов, Димитър Дечев, Веселин Бешевлиев, Владимир Георгиев и двама асистенти - Борис Геров, Георги Михайлов.
През 1944 г. ,по време на бомбардировките над София през Втората световна война, Василка Тъпкова се мести заедно с майка си, брат си, едната си баба и семейството на вуйчо си в Драгоман, където остават до октомври 1944 г. Със себе си тя взима старогръцкия речник, както и антологията „Александрийска поезия“ на Веселин Бешевлиев, за която казва „изядох я с кориците“. По време на престоя си в Драгоман тя усъвършенства руския и немския си език. Първоначално има намерение да се яви на изпит по френски, но той се провежда в Сливен и майка ѝ забранява да пътува до там.
„През пътища, през бомби ще ми тръгнеш към Сливен – в никакъв случай!“, казва майката на Василка Тъпкова.
Академична дейност
След завръщането си през 1947 г. в София, Василка Тъпкова започва работа като асистент в БАН – в Института по българска история, където работи до 1963 г. Там превежда и коментира гръцки и латински извори за българската история. Работи в група заедно с класическите филолози Геновева Цанкова, Страшимир Лишев и Михаил Войнов.
„Казаха ни, в Института, че няма да ни направят старши научни сътрудници, защото издаването на извори не било наука“, споделя тя за работата си в това звено на БАН. „Ако има да се говори на кого съм ученичка, аз съм – така да се каже – ученичка на Войнов“, говори тя с подчертано уважение и привързаност към Михаил Войнов, който е съветвал нея и по-младите ѝ колеги да работят само по изворите, за да не им се налага да публикуват идеологизирани текстове.
Затова Тъпкова приема поканата на Николай Тодоров и Владимир Георгиев да започне работа в новосъздадения Институт по балканистика, в секцията по история на Византия и балканските народи през Средновековието, където през 1971 г. става ръководител на секцията. „Тогава те не искаха от нас да пишем марксистки, защото Николай Тодоров беше много умен човек“, казва историчката.
В този период Василка Тъпкова вече има възможност не само да издава извори и да превежда, но и да пише собствени текстове. Остава като сътрудник в института до 1989 г., когато се пенсионира.
През 1993 г. получава предложение да започне работа в историческата секция на Центъра по кирилометодиевистика на БАН, където работи там до 2003 г. Преподава в няколко университета – Софийския, Пловдивския, Благоевградския и Великотърновския. Член е на ръководството на Съюза на учените в България до 2001 г.
Обществена и преподавателска дейност
Василка Тъпкова-Заимова участва в конференции, научни срещи и работни посещения в страната и чужбина. Работи като секретар на организационния комитет на шестата конференция на организацията за проучвания на класическата древност „Ейрене“. През 1963 г. е на специализация по византология в Московския институт по история.
Участва в конференции, научни срещи и работни посещения и в Атина, Берлин, Букурещ, Бърно, Венеция, Загреб, Любляна, Москва, Париж, Страсбург, Хамбург, и много български градове.
Чете лекции в Букурещ и Париж. През 1973 г. става старши научен сътрудник първа степен в БАН. От 1973 г. е хоноруван професор в Художествената академия, където води лекции до 1993 г. През 1975 г. става хоноруван професор и във Великотърновския университет.
До 1984 г. отново участва в конференции, научни срещи и работни посещения в Анкара, Атина, Белград, Берлин, Бирмингам, Будапеща, и други. Чете лекции в Кьолнския университет (1984). Избрана е за заместник-председател на Международната асоциация за проучване на Югоизточна Европа (Association Internationale des Etudes du Sud-Est Europeen – AIESEE).
Научни интереси и дейност
Сред многобройните изследвания на проф. Тъпкова-Заимова се отличават проучванията по кирилометодиевистика; за етногенезиса на балканските народи; по история на Византия и славяните, за политическия и културен живот на Балканите през Средновековието; историко-географски и демографски проблеми на северните и североизточните български земи; политическа идеология и църковна организация в България.
Тя се занимава с темите за градовете и градския живот в средновековните Балкани; концепцията за „втория“ и „третия“ Рим във византийската и славянската книжовна традиция, византийската и българската агиография и др.
Проф. Тъпкова-Заимова отделя специално внимание на епиграфиката, като публикува нееднократно извори за историята на българските земи за периода от 9-и до 12-и век. Преоценява ролята на Иван Владислав в книгата „Битолски надпис на Иван Владислав – самодържец български. Старобългарски паметник от 1015 – 1016 г.“ (1970), в която е съавтор.
Дългогодишната ѝ дейност в научноизследователската сфера включва и преводи на гръцки и латински извори. Дългогодишен редактор е на списание Études Balkaniques и поредицата Studia balcanica.
Научни трудове
В монографията „Долни Дунав – гранична зона на византийския Запад“ за пръв път анализира военноадминистративната организация на т.нар. отвъддунавска България. Проучванията на проф. Тъпкова-Заимова върху историко-апокалиптичната книжнина са нова страница в оригиналната историография. Непреходно значение имат изследването на Дюканжевия списък - каталог на българските архиепископи от 12 век, и нейните обобщаващи проучвания върху историята на Охридската архиепископия.
Друга част от трудовете ѝ са посветени на Второто българско царство и на Търновската книжовна школа.
Многобройните ѝ студии, статии и съобщения, са публикувани в авторитетни български и чуждестранни периодични и други издания. Сред тях са: „Исторически преглед“; Études Balkaniques; Bulgarian Historical Review; Palaeobulgarica‘.
Признание
Проф. д-р Василка Тъпкова-Заимова е носител, заедно със съпруга си, на държавната награда „Кирил и Методий“ за книгата „Битолски надпис на Иван Владислав“ и на ордена „Академични палми“ на Френската академия (1995).
Удостоена е с титлата „доктор хонорис кауза“ от университетите в Букурещ през 2003 г. и Велико Търново през 2004 г. като признание за научните ѝ достижения и преподавателска работа. Тя е почетен председател на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България.
През 2014 г., в чест на 90-годишнината на проф. д-р Василка Тъпкова-Заимова, в Софийския университет се провежда научна конференция „Средновековна България в контекста на балканската и европейската история и култура“.
Василка Тъпкова-Заимова умира на 9 септември 2018 г. в София.
/ЙВЛ
ДЧ/ДС/отдел „Справочна“
Използвани източници:
Голяма енциклопедия на България, том 11, София, 2012, кн. Изд. къща „Труд“, стр. 4501
https://www.balkanstudies.bg/bg/novini/459-2019-02-21-09-03-45.html
https://homoviator-bg.net/?p=76
https://historymuseum.org/vasilka-tapkova-virtual-exb/
https://www.uni-vt.bg/bul/pages/?page=410&zid=1
/ТС/
news.modal.header
news.modal.text