Лин Инграм е пчеларка от над 40 години и се придвижва без страх сред своите жужащи кошери в югозападната част на Англия. За нея опасността идва не от пчелите й, а от все по-усъвършенстваните измами с мед, предаде АФП.
Подправянето на меда със сиропи, нишесте или пепел е стара практика, добре известна за намаляването на производствените разходи. Напредъкът в биотехнологиите обаче е опростил този процес, като сиропите са специално разработени, за да заблуждават контрола, отбелязва Лин Инграм.
За да отправи предупреждение срещу измамите и да популяризира натуралния мед, през 2021 г. пчеларката основава Мрежата за автентичност на меда в Обединеното кралство (HAN UK).
Модифицираният мед се продава много по-евтино от естествения си еквивалент.
За да направят пазара по-прозрачен, през пролетта евродепутатите задължиха етикетите да посочват страните, в които е добит медът, и въведоха система за проследяване.
Във Великобритания обаче етикетите далече не са толкова строги и Лин Инграм смята, че потребителите са "подведени" от неясна информация. Инграм допълва, че фалшифицираният мед е "широко достъпен" в британските супермаркети.
Изправена пред това явление, съпротивата се организира с помощта на най-новите технологии в лаборатория на университета "Астън" в Бирмингам. Учените използват лазери за изследване на пробите на молекулярно ниво - техника, известна като флуоресцентна спектроскопия.
Светлинните честоти, излъчвани отново от меда, се събират в триизмерен образ - или "молекулярен пръстов отпечатък", което прави възможно идентифицирането на присъстващите биохимични вещества.
В потъналата в мрак лаборатория изследваните по този начин видове мед излъчват цветни светлини, отразяваща разликата в състава им: яркозелен за единия, студеносин за другия.
Използвайки тази технология, изследователският екип може незабавно да определи концентрацията на "измамни" продукти в пробите с различни спектрални ленти за сиропа и естествения мед, обяснява Алекс Рожен, професор по нанотехнологии и ръководител на проекта.
Според учения тази техника е по-ефективна от съществуващите тестове и дава възможност резултатите да бъдат получени много по-бързо, на много по-ниска цена и без нуждата от висококвалифициран персонал.
Една от целите на екипа на университета "Астън" е да създаде версия, която може да се използва от пчелари или дори потребители, с по-просто оборудване или дори смартфон.
Подобен контрол би позволи да се ускори създаването на база данни на различните видове мед, която с помощта на изкуствен интелект може да служи като каталог на биометрични подписи.
/РБ/
news.modal.text
