Нови седем гроба са проучени по време на редовните археологически проучвания на Църква № 2 в Цитаделата на Кокалянския Урвич, съобщават от Националния исторически музей (НИМ).
При провеждането на археологическите разкопки е установено, че Църква 2 е построена като част от архитектурния ансамбъл на Цитаделата. "От юг тя е свързана с крепостната стена и близките жилищни помещения, посредством врата с една ос, разположена почти централно между двата прозореца на южната фасада. При проучването на Църква № 2 са документирани нови 7 гроба, с които общият брой на проучените гробове от некропола на Църква № 2, през 2024 година става 11. Запазена е и обединена номерацията на всички гробове до момента“, отбелязват от екипа. Те уточняват, че всички документирани гробове са проучени и документирани според изискванията на ЗКН на Р България, а костните останки се анализират от доц- д-р Виктория Русева от ИЕМПАМ-БАН.
По думите им гроб № 7 заема западната и централна част на южния дял от плочника на наоса, като бе маркиран чрез подредба на тухли от самия плочник с формата на арка, чиято отворена част гледа на изток. Костните останки, на мъж между 45 и 55 години са положени на 0,70 м дълбочина от плочника, в ковчег, отбелязват учените.
„Гроб № 9 е разкрит в нартекса на храма от север на каменния плочник. На дълбочина от 1,10 м се попадна на силно изтлели човешки останки. Спрямо нивото на тяхната запазеност се установи, че покойникът е положен в анатомичен порядък и е с приблизителна възраст между 18 и 30 години. В гроба е открит сребърен пръстен с обков от злато и изображение на двуглав орел върху плочката. Пръстенът е с изключително богато декорирана халка и кант около централното изображение, като в стиловия символизъм на паметника е имплементирана и шест лъча розета върху двете страни на халката“, разказват още те.
По думите на учените гроб № 11 е разкрит до южното рамо на храма. Той представлява единични останки от зидан гроб, долепен до фундаментите на Църква № 2 и стигащ във височина до основата на суперструкцията. Липсва, запазен размер на гробната камера, но се отриват следи от бял хоросан, чрез който зиданият гроб е бил долепен до субструкцията на сградата. Гробът е на малко дете между 2,5 и 3 годишна възраст. Детският гроб съдържаше интересен набор от паметници, общо 5 броя. От горе на долу, спрямо нивото на регистриране, са както следва: Над нивото на хоросановата мазилка – фрагментиран керамичен съд; над нивото на черепа, от юг – масивна сребърна игла с топче; от север над черепа, сребърна перпендула с ажурна сфера; на 0,03 м по-ниско, сребърна с позлата масивна перпендула с формата на лунула и релефно изработена хоризонтална осморка; Под мандибулата – ажурен сребърен наушник.
Всички открити предмети се отнасят към периода на Второто българско царство, уточняват от НИМ.
Те допълват, че Църква № 2 възниква още в края или през втората половина на ХІІІ век, като част от единен ансамбъл от жилищна, религиозна и представителна архитектура, в затворен комплекс със сериозна фортификационна система на площ от 1100 кв. м. През 70-те или 80-те години Църква № 2 е преустроена като Църква-гробница, поместила под своите настилки тленните останки на трима души. В последствие около църквата са положени тленните останки на поне още 8 човека, но техните гробове нямат пряка архитектурна връзка с храма, става ясно от информацията на НИМ.
Както БТА писа, през юни започнаха редовните археологически разкопки на средновековния укрепен център Кокалянски Урвич, който се намира в непосредствена близост до град София. Националният исторически музей изпълнява втория етап на проект „In situ fresco“. Тазгодишните проучвания са насочени към изследването на Църква №2 или, както стана известна, „погребаната църква“, открита от археологическия екип през 2021 година. Проучванията на място продължиха до средата на месец юли.
/ВСР
/АКМ/
news.modal.text
