site.btaПроф. Виктор Чучков за Живка Клинкова: Рядко някоя нация може да се гордее с такава личност

Рядко някоя нация може да се гордее с такава личност – жена–композитор, каквато е българката Живка Клинкова, казва проф. Виктор Чучков. С енергия, хумор, остроумие и бързи реакции тя завладяваше общуващите с нея, беше много смела, критична, пробивна и решителна. Нейният висок професионализъм е пример за израстването на българската композиторска школа, смята проф. Чучков. Днес се навършват 100 години от рождението на Клинкова.

„Позволявам си да твърдя, че нашата музикална общественост не познава творчеството на Живка Клинкова. Тази талантлива самоковка не заслужава такава съдба“, смята музикологът Михаил Букорещлиев.

„Тя ставаше в 5:00 ч. сутрин, за да изсвири колкото може повече творби, да се запознае с колкото може повече неща. Свиреше бляскаво мазурки. Беше много добра пианистка и много запалено учеше“, разказва нейната ученичка по пиано – оперната певица Росица Тренкова.

„Отиде си от този свят самотна, почти забравена, едва ли от някого разбрана като човек и още по-малко изследвана като композитор”, казва след смъртта й музикологът Лада Брашованова.

УЧИ ПИАНО, ДИРИЖИРАНЕ И КОМПОЗИЦИЯ ПРИ НАЙ-ДОБРИТЕ

Живка Михайлова Клинкова е родена на 30 юли 1924 г. в Самоков. Завършва Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) през 1947 г. Учи пиано при проф. Димитър Ненов, дирижиране – при проф. Едмондо ди Веки, и композиция – при проф. Парашкев Хаджиев и проф. Веселин Стоянов.

Работи като диригент и композитор в Държавния ансамбъл за народни песни и танци (днес „Филип Кутев“) от основаването му през 1951 до 1966 г. От 1960 до 1966 г. специализира композиция при проф. Вагнер-Регени и при проф. Борис Блахер в Берлин. Остава да работи извън България до 1989 г.

ПРАВИ СВЕТОВНА КАРИЕРА

Живка Клинкова участва в международните курсове за нова музика в Дармщат (Германия, 1964), Фестивал за кантати и оратори във Ворцлав (Полша, 1979), Балетен фестивал „Бурнонвил“ в Копенхаген (Дания, 1979), „Карл Хофер“ симпозиум в Берлин (Германия, 1982), фестивалите в Хайделберг (Германия, 1985, 1993). С концерт за пиано и оркестър открива фестивала „Мария Калас“ в Атина през 1993 г.

Живка Клинкова е автор на 11 балета, опери, мюзикъли, а също на произведения за симфоничен, струнен и камерен оркестър, сюити и други за народен оркестър. Творчеството й включва камерна инструментална музика, над 250 солови и хорови песни със съпровод на пиано, обработки на народни песни и танци, музика към филми, пиеси за естраден оркестър. Много от нейните творби прозвучават за първи път и се изпълняват с успех в чужбина. Нейни музикално-сценични творби са детската опера „Петко Самохвалко“ (Берлин, 1960), балетите „Виетнамска поема“ (Бърно, 1976) и „Калиакра“ (Усти над Лабе, 1978), мюзикълът „Островът на мечтите“ (Теплице, 1978).

20 ГОДИНИ РАБОТИ НАД ОПЕРА ЗА КИРИЛ И МЕТОДИЙ

В продължение на 20 години Живка Клинкова роботи над своята опера „Св. св. Кирил и Методий“. През 1981 г. в Бидгошч, Полша, операта е представена като концертно изпълнение. През същата година Клинкова получава грамота от папа Йоан Павел Втори за посветената на Кирил и Методий опера, а партитурата й се съхранява във Ватиканската библиотека. На 23 май 2021 г. е премиерата на операта в България, в Софийската опера и балет, под диригентството на Жорж Димитров и либрето на Венко Марковски.

От 1993 г. Живка Клинкова работи над футболна симфония за хор и оркестър. Записът се осъществява с оркестъра на Музикалната академия. Чрез посолството на САЩ в България, Клинкова прави постъпки да бъде изпълнена симфонията на закриването на световните футболни финали в САЩ през 1994 г. През 1995 г. пише рокопера за откриването на олимпиадата в Атланта – през лятото на 1996 г. Произведението носи името „Олимпийски устрем“. За създаването на операта композиторката се запознава с древногръцката история, изучава митовете и фолклора на различни племена. Действието се развива на няколко континента и показва развитието на олимпийското движение от древността до съвремието.

Живка Клинкова умира на 23 декември 2002 г.

ПРИЗНАНИЕ

Живка Клинкова получава международни награди за филмова, камерна музика и музика за фолклорни формации. Лауреат е на световните младежки фестивал в Букурещ, Румъния (1953) и Варшава, Полша (1955). Носител е на орден „Кирил и Методий“ (1955).

През 1996 г. режисьорът Камен Костов прави филм, посветен Живка Клинкова, излъчен на 24 май 1996 г. по Българската национална телевизия. Филм прави и самоковският телевизионен канал „Рила“ с интересни спомени на оперната певица Росица Тренкова, Михаил Янков и др. самоковци.

/ДД

/МВ/отдел „Справочна“

Използвани източници: БТА, „Личностите на света“, юли 1994 г., с. 17-18; Кой е в българската култура, Варна, 1998, с. 256; в. „Експрес“, бр. 286/7.7.1994 г.; в. „24 часа“, бр. 176/18.1995 г.; https://www.samokovlib.com/един-закъснял-поклон/; https://www.duma.bg/operata-oratoriya-kiril-i-metodiy-s-premiera-v-sofiyskata-opera-n237962; https://bnr.bg/horizont/post/101238122; https://sofiaphilharmonic.com/avtori/avtori/живка-клинкова/; https://ubc-bg.com/живка-клинкова/.