„Една щастлива случайност през зимата на 2018 г.“ води до откриването на най-красивата и подробна карта на Търново до Освобождението на България. В интервю за БТА проф. д.и.н. Иван Русев, член кореспондент на Българската академия на науките, разказа за информацията, която картата носи, както и за процеса, по време на който със свои френски колеги изяснява автора и годината на открития план на града, въпреки че не са споменати в самия документ.
Историкът говори още за френските извори за България, доколко са проучени и какви открития е направил той по време на над 20-годишната си практика с тях.
"Всичко е една случайност"
През зимата на 2018 г. френският професор Бернард Лори от Националния институт за източни езици и цивилизации в Париж разглежда карти при продавачите на стари и антикварни книги - букинисти, покрай Сена. Попада на карта на Търново, в която разпознава стила на бретонския географ и картограф Гийом Льожан.
На картата няма нито година, нито име на автора – пише само „Trnova“ и отстрани, с друг почерк, „Босна“
„Тъй като той добре познава стила на Льожан, който има и публикувани карти, включително една на Пловдив от същото време със същите цветове и изпълнение, веднага му светва лампичката, че това е именно Льожан,“ уточни проф. Русев.
Картата попада в правилните ръце. През 2011 година Лори издава книга за Льожан с Мари-Терез Лорен - специалистът, който най-добре познава произведенията на картографа.
„Тъй като тя е големият биограф на Льожан, той се консултира с нея за картата и тя също е категорична, че е негова. Надписът „Босна“ със сигурност и направен по-късно от друг човек, тъй като е имало и друго Търново в Босна. Категорично обаче това е българското,“ добави българският историк.
По стъпките на Льожан в Търново
Година и половина след откритието Лори се свързва с Русев с предложение заедно да направят статия по темата.
„Той добре познава Льожан и творчеството му, а от мен очакваше да вкарам контекста. Покрай други публикации на Льожан установихме кога точно идва в Търново – с точност до месеците. Между Великден и юни 1857-а. Тогава, между другото, той е първият, който регистрира и съобщава за Никополис ад Иструм – античен римски град при село Никюп, който и до днес се проучва. Когато датирахме картата и установихме авторството, аз, на базата на това, се консултирах с мой бивш докторант, който сега работи в БАН и който е много добър познавач на картографията, такава му беше дисертацията.“
Има други две карти на Търново от този период, но те не са нито цветни, нито така детайлни. „Това се оказва най-красивата и подробна карта на Търново от средата на 19 век,“ отбеляза проф. Русев.
„За първи път в картографския план на Льожан са посочени с имената си важни за града ориентири като Картал, Баждарлъка, Кая баш, Митрополията, църквите в града, както и хълмовете Света гора (Гора), Хисар (Царевец) и Трапезица,“ посочват Лори и Русев в съвместния си публикуван труд по темата. „За първи път се отделя по-голямо внимание на новата западна (българската) част на града, докато в останалите карти преобладават обектите от източната (турска) част, главно джамиите – това отговаря на новите реалности, тъй като районът на запад от конака през 50-те години на XIX в. е стопански проспериращият в града,“ добавят те.
Детайлният картографски план на Льожан уточнява някои датировки и исторически детайли, свързани с града.
„За църква "Св. св. Константин и Елена" се знае, че е построена 1872-1874 г. от Колю Фичето, но не знаехме какво е имало там преди това. Правилото тогава в Османската империя е да се строи или ремонтира църква само на места, където вече е имало такава. Всъщност картата доказва, че действително там е имало църква, и то със същото име. Виждаме на картата и един мост, който тогава е известен като дървения мост, сега като Владишкия мост, за който се смяташе, че е построен през 60-те години – това означава, че той е съществувал поне 10-ина години по-рано,“ разказа за БТА проф. Русев.
Има и някои неточности, но те не се преобладаващи. Историците сравняват данните от картата с описания на града от периода, включително с едно от Петко Р. Славейков от „Цариградски вестник. „Навързахме всички тези неща и стана едно хубаво изследване,“ каза българският професор.
Френските архиви за България – достъпни и почти неизползвани
Проф. Русев работи с френските архиви от 2002 година. Подчертава, че документите във Франция, свързани с българската история, са много добре обработени и достъпни. Малко са обаче българските специалисти, които се възползват от тях.
„Едва ли сме повече от десетима, които сме работили с тези архиви. За съжаление, до промените (1989 г.) са били не повече от 4-5 души. Като аз лично имам информация за хора, които не са знаели езика и са ходили там, тъй като са им давали добри командировки. В последно време има и млади хора, които поглеждат към тях, но също не са много и в голямата си част тези архиви не са използвани. Тепърва има да се откриват много неща,“ посочи ученият.
Част от архивното богатство на Франция се губи през Втората световна война
За жалост част от документите са изгубени безследно. В разговор след края на проучването за книгата за Льожан, Лори разказва на Русев как политическите събития на континента водят до загубата на част от наследството на бретонския картограф.
„По време на Втората световна война германците прибират много архиви, когато отиват в Париж, включително архивното наследство на самия Льожан. Пренасят го в Берлин. Когато Червената армия влиза в Берлин, прибира оттам, каквото успява. След края на войната германците връщат на французите, каквото са взели, но това, което е отишло в Съветския съюз, повече не се вижда."
Откритията на Русев във Франция
През дългогодишната си работа с френските архиви проф. Русев прави редица открития, сред които и потвърждение на твърденията, че Варна е един от първите (ако не и първия) градове в България, които получават имена на улиците си.
„По късни спомени от началото на 20-и век знаехме, че когато идват френските войници по време на Кримската война, дават имена на улиците във Варна. Не, че не са имало обозначения преди това, но получават имена в модерния смисъл на думата. Открих карта, която показа, че наистина това е така – тя показва, че улиците са имали имена и какви са били те,“ разказа той.
Според практиката в Османската империя дотогава улиците не са имали официални названия, а по-скоро са били свързвани с важни сгради или личности, към които водят. Тогава те все още не са от същото значение, каквото носят днес, тъй като данъчно облагаемите домакинства са се определяли по махали, а не по улиците, на които живеят.
Русев работи най-активно по темата за френските консулства и консули, като още през 2002 година установява кога е създадено първото френско консулство по българските земи - във Варна през 1802 година. „Това не беше сигурно, но успях да намеря конкретно декрета на Наполеон, с който се установяват три генерални и шест вицеконсулства в целия Черноморски басейн.“
Професорът акцентира на значението на западните консулства на Балканите през XVII и XIX век. „Тяхната основна роля е да осигуряват протекция на съответните поданици на държавата, в случая на Франция, да извършат стопанска, търговска дейност. В същото време, консулите играят много важна роля като едни агенти на модернизацията – те носят европейския начин на живот, обзавеждат по модерен начин своите резиденции. Преди време успях да открия интересна информация за Леандър Льо Ге – един от първите френски консули в София, който впоследствие отива в Бургас. В едно малко градче като Бургас, което тогава е с 2900 души население, той прави великолепна резиденция с модерно обзавеждане и мебели, които поръчва от Париж. Можете да си представите как е изглеждала тази консулска резиденция. Това е модернизация в нейния европейски смисъл. Това са агентите на модерния начин на живот.“
/АКМ/
news.modal.text
