Поезията на Владимир Башев (1935-1967) е адресирана към бъдещото, каза пред БТА директорът на Националния литературен музей (НЛМ) Атанас Капралов. "Важно е словото да бъде живо и да има адресат, а неговото е именно такова", посочи още той.
Днес от музея отбелязаха 89-ата годишнина от рождението на поета, която предстои на 28 юли, с поднасяне на цветя пред паметника му в Борисовата градина на София. Водещ на събитието е била Мариана Кирова, завеждащ кабинета на Владимир Башев, който е в структурата на НЛМ от 1987 година. Пред паметника на поета свои творби са прочели Боряна Желева, Татяна Атанасова и Иглика Горанова. По време на събитието учениците Мария Николова от 125 СУ "Боян Пенев" и Момчил Маринов от 133 СУ "А. С. Пушкин" са рецитирали стихотворения от Владимир Башев.
По думите на директора на НЛМ сред присъстващите днес са били още представители от писателите криминалисти от клуб "Саламандър", които имат традиция да провеждат своите срещи в литературния кабинет на Владимир Башев в НЛМ. "Двадесет години след смъртта на поета неговият дом става литературен кабинет, за който Националният литературният музей се грижи, а от 1969 година е учредена национална литературна награда на името на Владимир Башев. Ние продължаваме тази традиция до ден-днешен", посочи той.
Според Атанас Капралов Владимир Башев е един от водещите поети от така нареченото "априлско поколение" писатели. За краткия си живот от 32 години е успял да издаде седем стихосбирки, които добиват сериозна популярност. Директорът на НЛМ обяснява този успех на Владимир Башев с това, че поезията му е лесно запомняща се. "Аз смятам, че Владимир Башев е от малкото български поети, които умеят да изграждат стихотворението по един брилянтен начин. Когато за първи път се докоснах до неговата поезия, запомних стихотворенията му наизуст. Всичко, което съм чел от него, ме е докосвало по специален начин", посочи още той. "Забелязвам, че когато рецитирам поезията на Владимир Башев пред млади хора, стиховете му намират отзук", допълни Атанас Капралов.
Според него този тип поети не са от "най-обгрижените" от нашата съвременна критика и заслужават тяхната памет да бъде по-добре съхранена и предадена на поколенията.
Поетът е роден е на 28 юли 1935 г. в София. Бил е първи главен редактор на в. „Пулс“ и заместник главен редактор на в. „Литературен фронт“. Автор е на стихосбирките „Тревожни антени“ (1957 г.), „Преодоляване на гравитацията“ (1960 г.), „Желязно време“ (1962 г.), „Нецелунатите момичета“ (поема, 1963 г.), „Магазин за часовници“ (1964 г.), „Възраст“ (1964 г.) и „Ателие“ (1967 г.). Умира на 32-годишна възраст на 19 ноември 1967 г. при автомобилна катастрофа. Днес неговият дом на бул. „Ситняково“ 79 в София е литературен кабинет при Националния литературен музей.
/АКМ/
news.modal.text
