site.btaТалантът е като болката – усещаш, когато го има, каза пред БТА Здравка Евтимова

Аз смятам, че талантът е нещо като болката. Когато ви боли нещо, не е нужно някой да ви каже: „боли те“, вие усещате. Това каза пред БТА писателката Здравка Евтимова. Днес тя отбелязва 65-ата си годишнина. 

ТАЛАНТЪТ Е ДА УМЕЕШ ДА ПРАВИШ НЕЩО, ЗАЩОТО ТАКА СИ СЕ РОДИЛ

Според авторката на „Луничави разкази“ талантът е да умееш са правиш нещо, защото така си се родил. „Човек усеща таланта си, но толкова много задачи имаме да изпълняваме в ежедневието, толкова много посоки ни дърпат в различни сфери, че дори тази болка, която е нашият талант, някак си се притъпява“, смята Евтимова. По думите ѝ въпреки че всеки може да открие сам таланта си, е хубаво този талант да бъде подчертан и от човек с опит.

„Например, когато един по-опитен писател прочете произведение на млад човек и това произведение му хареса, той може да го спомене в интервю, може да го насочи към издател, литературно издание, запознанство с редактор“, посочи писателката. Според нея когато се пише критическа бележка за дадено произведение обаче, то не трябва нито да се „прехвалва“, нито да се подминава с думите „не става“.

„Когато правиш критически отзив и кажеш: „Това е прекрасно, това е велико, това е извънредно“, ти всъщност, вредиш на човека. Създаваш му погрешно усещане не само за стойността на това, което е написано, но и за това, че всичко става толкова лесно. А то не става. Трябва да бъдеш много честен към него“, казва Евтимова.

ПИШЕЩИЯТ ЧОВЕК МОЖЕ ДА ЖИВЕЕ 1000 ГОДИНИ

Здравка Евтимова преподава творческо писане на студенти в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като отбелязва, че нейните срещи с работата им й дава основание да вярва във възможностите им.

„Убедена съм, че когато се живее в обстоятелства, наситени с трудности, наситени с предизвикателства и неизвестност, тогава талантът на хората избуява с огромна сила. По някакъв начин трудността стимулира таланта. Въпросът е хората с по голям опит да го видят навреме и да споделят с младия човек, с пишещия човек: „Това, което създава, има висока стойност. Ти едва ли ще забогатееш от написаното от теб, по-скоро няма да забогатееш никога. Но ще имаш много приятели и никога няма да бъдеш сам“, посочи писателката.

По думите ѝ пишещият човек в никакъв случай не е самотен, защото той живее със съдбите на хората, които описва. Пишещият човек може да живее 1000 години, защото преживява всичко, което се е случило с неговите герои и съм убедена, че младостта днес живее хиляди години с това, което създава, отбеляза тя.

ОНЗИ, КОЙТО НЕ ПИШЕ С ДУМИ, ПИШЕ С ДЕЛАТА СИ

„Писателят пише с думи. А онзи, който не пише с думи, пише с делата си. И ме интересуват именно написаните с дела истории на моите съвременници и как тези истории се свързват с онова, което сме преживели, с миналото на нашата страна“, каза Здравка Евтимова. 

Писателката вярва, че думите имат сила, която е равнозначна на усещането за човешки пулс. „Когато човек е тревожен, пулсът му звучи по определен начин, когато е нещастен – също. Големият писател, големият поет, талантливият поет успява да стори това с думите - подреждайки ги, ги превръща в пулс - или на щастлив, или на на тъжен, на тревожен човек“, отбеляза тя.

Евтимова разказа, че се правят опити, свързани с четенето на откъси от литературни произведения на малки деца, които са на възраст около осем-девет месеца. „Аз съм правила такъв опит. Когато се прочете, например, откъс от „Песента на колелетата“ на Йовков, дори да е разтревожено детенцето, то се успокоява. Обратно - когато сте прочете откъси, особено последните два абзаца от романа на Хемингуей „Сбогом на оръжията“, където детенцето се ражда мъртво и прилича на одран заек, дори детето, на което се чете, да е щастливо, то започва да плаче“, разказа тя.

ЗДРАВЕТО РАЖДА ОБИЧ И РАЗБИРАТЕЛСТВО

По повод рождения си ден днес Здравка Евтимова каза: „Най-много радост ми носи съзнанието, че хората, които обичам, са здрави, в семейството има здраве, а здравето ражда обич и разбирателство“. Тя допълни, че много се радва още, когато светът се опитва да поеме път към по-добро, към разрешаване на конфликтите, така че да няма страдащи и убивани, да няма хора, които са тъжни, защото любимите им не могат да се върнат при тях.

Здравка Евтимова е родена в Перник през 1959 г. Завършила е английска филология в университета „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново. Интересът ѝ към разказването на истории се появява още в детска възраст. Първоначално започва да си измисля приказки гледайки животните в градината, а по-късно разказвала истории на други деца. „Като станах по-голяма започнах да играя с ромчетата и оттам имам голяма обич към тия хора. Разбирам и езика отчасти, вече съм го позабравила, но тогава го разбирах добре. Те усетиха, че мога да разказвам истории, разказвах им, а те ми правеха от глина фигурки и ми ги подаряваха за хубавите истории. Често не ми подаряваха, щото не им харесваха. Но ми подаряваха, като им харесат“, разказва в интервю пред изданието „Българска армия" писателката.

Нейни разкази са издавани в 32 страни на света. Говори и пише на български, английски, френски, немски и руски език.

През 2015 г. разказът й „Кръв от къртица“ е включен в учебниците по английски за гимназиалния курс в Дания, от януари 2019 г. същият разказ е включен в учебник за преподаване знания по литература за прогимназиите в САЩ. Разказът й Seldom („Рядко“) е включен в антологията „Best European Fiction 2015“ („Най-добра европейска проза 2015 г.) на издателство Dalkey Archive Press, САЩ (2015). „Твоят ред е“ е един от десетте наградени разказа в световния конкурс за къс разказ на тема „Утопия 2005“ в град Нант, Франция. Този разказ е включен в антологията „Утопия 2005 – десет писатели от цял свят“. „Васил“ е един от десетте разказа, спечелили в конкурса за къс разказ от цял свят на радио Би Би Си, Лондон (2005), сочи справка в архивите на БТА.

Превела е над 25 романа от английски, американски и канадски автори на български, както и произведения на български писатели на английски език. „„Художественият превод е океан, през който художественият преводач плува. Да го преплува означава да запази духа, красотата, тъгата и щастието на героите, които живеят в книгите на автора“, коментира Здравка Евтимова.

Била е редактор на българската секция на списание Muse Apprentice Guild (Сан Диего, САЩ) и редактор за България на списание Literature of the Avanteguard за кратка проза (Великобритания).

През 2015 г. Здравка Евтимова печели националната награда „Блага Димитрова“ за произведение на морално-етична тема, писано от жена. През 2016 г. нейната книга „Една и съща река“ печели наградата на фонд „13 века България“ за роман, публикуван през 2015 г. в България,. Тя е лауреат и на наградата „Запков“ за сборника „Юлски разкази“. През 2019 г. печели наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен принос към българската духовност.

Здравка Евтимова е първият носител на новоучредената награда за фантастика „Доктор Т. О’Конър Слоун“ („Dr. T. O’Connor Sloane“) в САЩ – 2023 г., за романа „Той носи моето мълчание“ - издаден от Starship Sloane Publishing. През 2023 и 2024 г. тя печели и грамоти от американската платформа Critters. През 2023 г. дипломът е за най-добър разказ с научнофантастични елементи – за „На Димитър – поет“. През тази година получава три грамоти - грамота за най-добър автор, най-добър за научно-фантастичен и фентъзи роман и за най-добър роман с елементи на магически реализъм. Дипломите се връчват след традиционно гласуване в общността на читатели и писатели на научнофантастична литература.