site.btaМапингът е в основата на визуалното решение на мюзикъла „Дух“ на Варненската опера

Мапингът е в основата на визуалното решение на мюзикъла „Дух“. Това каза за БТА сценографът и визуален артист Петко Танчев, който работи по спектакъла на Варненската опера, който снощи имаше премиера в препълнения с публика Летен театър в града. 

Историята на влюбените Сам и Моли от едноименния филм от 1990 г. е силно кинематографична, с много скокове в пространството, което беше предизвикателство при поставянето на сцена, обясни Танчев. Заедно с режисьорката Сребрина Соколова те залагат на модерна визия и решават честите смени на пространството с прожекции, които са основна част от действието и декора, допълват го и му придават конкретика. В картините има както реалистични, така и фантастични, търсен е и цветовият синхрон с костюмите на Ася Стоименова, сподели още сценографът и добави, че се е опитал да изобрази чрез мапинга концепцията на режисьорката за баланс между дух и материя. 

„Не сме търсили епоха, визията е много съвременна, а това е и посоката, в която обичам да работя, търсейки връзка с технологиите на нашето време, които се развиват и ще бъдат част от нашето бъдеще“, каза Танчев, като допълни, че за решението в „Дух“ възгледите им със Сребрина Соколова са съвпаднали точно и за него е било много интересно да работи в тази посока. „Нарочно не гледах филма, докато се подготвям, за да няма директни препратки, да работя само върху либретото и да използвам есенцията на постановъчното ни решение без да се повлиявам от екранната творба“, обясни още той. 

Петко Танчев е сценограф и на мюзикъла „Семейство Адамс“ на Пловдивската опера, чийто декор е направен изцяло с прожекция, генерирана с изкуствен интелект. В „Дух“ той прилага принципа на колажа, смесвайки различни елементи, които да казват на публиката къде се развива сцената. Сред тях също няма рисувани на ръка. Направени са с различни компютърни програми, като с режисьорката е обсъждано преминаването между отделните сцени. Някъде има и смесване на различни пространства в една сцена. 

В отговор на въпроса мапингът ли е бъдещето на сценографията, Танчев изрази мнение, че това е средство, което вече не е толкова ново, но се развива с технологиите от години и сега, с новата изчислителна мощ на компютрите, могат да се правят по-бързи и сложни виртуални образи, които да бъдат многопластови. „Мапингът е едно средство, което кореспондира с нашето съвремие, работи със светлина, движение, форми. Ние сме заобиколени от визуални образи непрекъснато, така че това е нашата култура и тя се вкарва и на сцената“, каза той.

В своята работа обаче сценографът не счита мапинга за нещо непременно необходимо и не одобрява проекти, в които прожекциите са самоцел, просто защото са модерни. „Моята цел е всеки път да разбера от режисьора дали наистина е нужно, което най-често се случва когато трябва да се изобрази фантастично пространство“, допълни Танчев.

Мюзикълът „Дух“ има още едно представление на форума Опера в Летния театър на 28 август.