site.btaИнститутът за съвременно изкуство - София организира среща разговор с Камен Стоянов за изложбата „Машини, текстове, гласове“

Институтът за съвременно изкуство - София организира среща разговор с Камен Стоянов за изложбата „Машини, текстове, гласове“
Институтът за съвременно изкуство - София организира среща разговор с Камен Стоянов за изложбата „Машини, текстове, гласове“
Камен Стоянов. Снимка: Теодора Джерекарова

Разговор с Камен Стоянов ще се проведе в рамките на изложбата „Машини, текстове, гласове“. Събитието ще се проведе на 20 юли в Института за съвременно изкуство - София (ИСИ-София), съобщават организаторите.

„Художникът Камен Стоянов ще говори за проекта си и за анархистичните разходки на Илия Троянов, писател и създател на документалния филм „Оазиси на свободата”, в който авторът посещава различни самоуправляващи се общности като малко испанско селце, където времето тече по различен начин, хората се противопоставят на капитализма от десетилетия, остров, където хората организират живота си по различен начин“, разказват организаторите.

Те отбелязват, че изложбата „Машини, текстове, гласове“ събира творбите на Хуан Пабло Масиас и Камен Стоянов, които се интересуват от анархистката философия и наследство й в наши дни. По думите на екипа изложбата включва нова творба на Масиас - нов брой на издателския му проект Tiempo Muerto, списание за свободна преса, отпечатано в 1000 екземпляра. Изданието ще бъде публикувано до края на изложбата „Живеем заедно“ като съвместна продукция на Института за съвременно изкуство – София и Fondazione Shapdiz. „В основата й е стихотворение, което художникът пише през 2018 г. след кратко проучване, което свързва тракийското божество Сабазий с българския/македонския анархизъм от XX век. Стихотворението, като резултат от свързването на анархисткото движение на Балканите с фригийско-тракийското божество Сабазий (гърците са представяли това божество като Зевс и Дионисий), е начин „да се позовем на понятието изобилие като природно условие, като обещание на природата и да дадем знак как ритуалите и борбите, които исторически са били изградени около това понятие, са се обособили от каноничната рамка на религиозните, философските и политическите хегемонии. Едно „призоваване на пълното „друго“, на съвършеното „не-не“, което съответства на реалността“, твърди Масиас в редакционната бележка на изданието“, разказват от екипа.

По думите им инсталацията на Камен Стоянов разгръща резултатите от изследванията му върху българския анархист Георги Константинов. „През 1953 г. той взривява паметника на Сталин в Борисовата градина в София и впоследствие е хвърлен в затвора за десет години. От 70-те години на ХХ век до днес Константинов разработва концепцията за „роботронната революция“ (от роботи и електроника), която предполага „радикална промяна в икономиката вследствие на масовото разпространение на нови технологии, които заместват човешкия труд с компютри и роботи, разпространяващи се бързо във всички сфери на човешката дейност“. Теориите му са силно повлияни от Норберт Винер (1894-1964 г.), американски компютърен учен, математик и философ“, отбелязват организаторите.

Камен Стоянов е роден през 1977 в Русе. Живее във Виена и София. Завършил е визуални изкуства в Академията за изящни изкуства във Виена и кино в Нов български университет в София. Практиката му включва кино, видео, пърформанс, инсталация, живопис и рисунка. Наскоро заснема и е в процес на завършване на първия си пълнометражен филм „Звезда“, финансиран от Българския национален филмов център. Късометражният му експериментален филм „Up and Through“ е отличен като „Най-добър експериментален“ на Dumbo Film Festival 2020 и е номиниран за най-добър експериментален филм на Международния филмов фестивал Long Story Shorts 2020 в Букурещ. Негови творби са представяни на изложби, фестивали и биеналета по целия свят.

Хуан Пабло Масиас е роден през 1974 година в Пуебла, Мексико. Живее в Ливорно, Италия. В издателски проекти, поезия, инсталации, пърформанси, видео, текст и фотографии Хуан Пабло Масиас изследва системите на репрезентация и афективност. Неговата работа на художник-изследовател често разглежда специфичната история на анархизма като критика на репрезентацията, противопоставяйки авторитарното, доминиращо знание на често скритото или потиснато алтернативно знание, препредавано между маргинализирани общности и активистки мрежи. Той е главен редактор на списанията Tiempo Muerto (от 2012г.) и Word+Moist Press (от 2014г.) - два издателски проекта, посветени на анархизма и либертарианската мисъл. 

/ВСР

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 13:37 на 17.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация