site.btaМарко Семов беше ренесансова личност, каза пред БТА проф. Ивайло Христов

Марко Семов беше една ренесансова фигура, широкоскроен човек, който обичаше да живее. Обичаше да пише. За съжаление, много рано напусна този свят и не можа да остави още много стойностни книги. Това каза пред БТА проф. Ивайло Христов по повод 85-ата година от рождението на Марко Семов.

Проф. Христов е бил асистент на Марков Семов, а сега е преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). 

НАЧАЛОТО

Марко Семов е роден на 11 юли 1939 г. в с. Видима, Троянско. Завършва реална гимназия в гр. Троян. През 1956 г. става и студент във Висшия икономически институт „Димитър Ценов“ – гр. Свищов. След това се прехвърля във ВИИ „Карл Маркс“ в София. През 1961 г. завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София със специалност „Икономика на вътрешната търговия". 

Работил е в Министерството на вътрешната търговия като секретар на министъра Пеко Таков. След това е литературен сътрудник и редактор в отдел „Пропаганда“ на в. „Работническо дело“. През 70-те години е главен редактор в Комитета за телевизия и радио в Българската телевизия. Бил е водещ на публицистичните предавания „Диалози", „Форум“ и на „Предконгресни срещи“ в Българската телевизия.

През 1973 г. записва свободна аспирантура към Института по социология при Българската академия на науките. Доктор по философия в Института по социология към БАН с дисертация на тема „Типология и динамика на отрицателните явления в нашия живот“. Бил е сценарист на два филма от телевизионния сериал „Синята лампа“ – „Краят на филма“ (IV епизод) и „Разходка с мустанг“ (Х епизод). 

В периода 1977 – 1979 е бил главен редактор на редакция „Обществено-политическа“ в БНР. След това пет години заема длъжността заместник главен редактор на в. „Работническо дело“. През януари – февруари 1981 г. е специален кореспондент на в. „Работническо дело“ в Индия. Завършил е специализация в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС, Москва, СССР. През 1983 г. е бил специален кореспондент на в. „Работническо дело“ в Япония. От 1997 до 2000 г. е член на Президиума на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет. След това е професор в катедра „Комуникации и връзки с обществеността“ на Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ „Св. Климент Охридски“. През 2004 г. влиза в в СЕМ (Съвет за електронни медии) от президентската квота. 

ПРИНОСИ В НЯКОЛКО НАПРАВЛЕНИЯ

По думите на проф. Ивайло Христов Марко Семов има приноси в няколко основни направления. „На първо място той възстанови народопсихологията като научна дисциплина и я институционализира в рамките на Софийския университет, на Военната академия, на Пловдивския университет, на Варненския университет. Една наука, от която днешното общество има нужда, защото без да познаваме особеностите на националния характер, много трудно може да се пише и да управляват политическите, социалните и икономическите системи“, обясни проф. Христов, отбелязвайки, че се гордее с това, че е бил негов асистент и продължил да преподава тази дисциплина в УНСС.

УЧЕН, КОЙТО ОБИЧАЛ ХОРАТА

Марко Семов обаче не беше кабинетен учен. Той беше учен, който обича да общува с хората, да разговаря с тях, да води записки и беше човек, който е на художественото слово, спомня си проф. Христов. „И не е случайно, че той имаше няколко великолепни книги с разкази. Една от първите му книги е „Шарена черга“ – една великолепна книга, малко известна, чийто преговор е написал не кой да е, а Йордан Радичков. А Йордан Радичков не пишеше предговори на кого да е“, подчерта той.

ЕДИН ОТ ГОЛЕМИТЕ МАЙСТОРИ НА ПЪТЕПИСА

„Той е един от най-големите майстори на пътеписа. И аз съм се възхищавал от неговото майсторство в този малко позаглъхващ жанр. Достатъчно е да спомена, да кажем, книгата за Япония – „За Япония като за Япония“. Той, показвайки плюсовете на капитализма, успя да покаже и недостатъците на социалистическото общество“, разказва преподавателят от УНСС.

По думите му, Марко Семов бил един разножанров творец. В последните години от живота си той се насочил и към романа. „И написа забележителни романи като „Стената“, като „Очи“, а последната му книга остана недовършена“, каза проф. Христов.

„И нещо много важно – той обичаше приятелите, обичаше приятелството, рядка е неговата дружба с проф. Дойно Дойнов. И Дойнов преживя много тежко загубата на Марко Семов. И тя дойде неочаквано за всички нас“, обясни университетският преподавател.

Марко Семов умира на 18 януари 2007 г. в София, след тежко боледуване.