Във Финландия учени, които изследват бързото затопляне на Балтийско море, насочват вниманието към въздействието на климатичните промени върху крайбрежните екосистеми - стъпка напред в надеждата за опазване на океаните, предаде АФП.
"Ние сме в челните редици на тези промени. Балтийско море се затопля средно два пъти по-бързо от световните океани", казва професор Алф Норко, който ръководи най-голямата морска изследователска станция в Балтийско море - Tvarminne, на брега на финландския град Ханко.
Балтийско море, което граничи с Дания, Швеция, Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Германия и Русия, е дом на уникални екосистеми, които са изключително чувствителни към промените в околната среда и климата.
Полярни рибарки - типични за крайбрежната среда, се реят над архипелага, заобикалящ над 120-годишната изследователска станция. Гледката е често срещана по протежение на 1100-километровата брегова линия на Финландия, където има повече от 81 000 острова.
Измерванията, правени в станцията от 1926 г. насам, показват, че средната температура на морето се е повишила с 2 градуса Целзий през последните 30 години.
Балтийско море е "малка вана" в сравнение с океаните по света. "Виждаме първите ефекти от повишаването на температурата", казва Норман Гобелер, изследовател, специализиран в морските горещи вълни.
"Балтийско море е наистина важно за разбирането на последиците от изменението на климата в световен мащаб", казва докторантката Маргарет Уилямсън, която участва в съвместен изследователски проект между университетите на Хелзинки и Стокхолм за връзките между крайбрежната среда и изменението на климата.
Крайбрежните райони по света, като архипелазите на Балтийско море, кораловите рифове, устията на реките и мангровите гори, са основни резервати на биологично разнообразие и представляват динамични и жизненоважни местообитания за риби и други морски видове.
Океаните и крайбрежните екосистеми са погълнали повече от 90 процента от топлината, свързана с предизвиканото от човека изменение на климата, и са уловили парниковите газове.
Капацитетът им за поглъщане на въглерод обаче остава изненадващо неизследван и често извън обхвата на националните и международните политики за климата, отбелязва Норко.
"Докато много се набляга на ролята на сухоземните гори като поглътители на въглерод, нашите брегове и океани са пренебрегнати", казва със съжаление изследователят.
"Досега моретата са смекчавали голяма част от проблемите, пред които сме изправени, но въпросът е доколко океаните могат да издържат на всички тези смущаващи фактори", продължава той.
Обезпокоително е, че изследванията, проведени във финландската станция, показват, че крайбрежните екосистеми на Балтийско море могат, в неопределен времеви период, да отделят парникови газове като въглероден диоксид или метан, вместо да ги поглъщат, в резултат на повишаването на температурите и влошаването на състоянието на околната среда.
Състоянието на Балтийско море се влошава от години поради еутрофикация - прекомерно насищане с хранителни вещества, причинено от оттичането на вода от конвенционалните селскостопански и горски практики и притока на непречистени отпадни води.
Еутрофикацията причинява цъфтеж на вредни водорасли и изчерпване на кислорода в обширни райони на морското дъно.
"Най-голямото ни безпокойство е, че един ефективен поглътител на въглерод може да се превърне в източник на въглерод", казва Норко.
За да се избегне подобна ситуация, трябва да се увеличат усилията за защита и възстановяване на морски екосистеми в добро здраве.
/АКМ/
news.modal.text
