Ново изследване показва, че щамът на птичия грип, открит при крави в САЩ, не се предава лесно по въздуха сред домашни порове (фретки), въпреки че според ръководителят на проучването заразата е показала известна способност да се разпространява по този начин, предаде Ройтерс, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър".
Фретките се смятат за най-добрия дребен бозайник за изучаване на болестта и предаването на грипни вируси. Те често се използват за оценка на риска за общественото здраве от нововъзникващи вируси.
В експеримента под ръководството на изследователи от университета на Уисконсин-Медисън, САЩ, порове, заразени с проба от щама на птичия грип H5N1, са били поставени в близост до здрави животни, но не толкова близо, за да има физически контакт.
Нито една от четирите здрави фретки, изложени по този начин, не се е разболяла, и по време на изследването при тях не е бил открит вирус, отбелязва Ройтерс.
По-късно обаче изследователите са установили, че една от тях е произвела антитела срещу вируса, което предполага, че е била заразена.
"Добра новина е, че вирусът няма голяма предаваемост между поровете по въздуха, но е обезпокоително, че изобщо притежава способността да се разпространява по този начин", казва авторът на изследването и специалист по грипни вируси Йошихиро Каваока.
Вирус, способен лесно да се разпространява по въздуха между хората, ще представлява по-голяма пандемична заплаха от H5N1 в момента.
Понастоящем агенциите за обществено здравеопазване по света оценяват този риск като нисък, тъй като все още няма доказателства за предаване на вируса от човек на човек.
Откакто през март птичият грип беше потвърден при млекодайни крави, в САЩ са регистрирани четири случая на заразяване на хора. Всички те са се възстановили, припомня Ройтерс.
Настоящото изследване показва също, че вирусът на птичия грип при кравите може да се свърже с рецептори от човешки тип в лабораторни условия. Грипните вируси обикновено навлизат и заразяват човешките клетки в реалния свят, използвайки тези рецептори.
Птичият грип предпочита да се свързва само с рецептори от птичи тип, които са рядко срещани при хората.
Според учените е необходимо лабораторните резултати да бъдат проучени допълнително, за да се оцени реалното им значение, тъй като в миналото грипни вируси, развили способността да се свързват и с двата типа, са причинявали пандемии сред хората.
Изследването потвърждава също, че вирусът, изолиран от млякото на заразена крава в щата Ню Мексико, разболява мишки и порове след излагане на непастьоризирано мляко.
Той освен това се разпространява по тялото до мускулите и млечните жлези при заразени мишки, както изглежда се случва и при кравите.
Анджела Расмусен, вирусолог от университета на Саскачеван, Канада, казва, че е облекчение да се установи, че заразата все още не е придобила способността да предизвика пандемия при хората, но това не означава, че никога няма да го направи, особено ако разпространението сред кравите не се контролира.
"Винаги е по-добре да се спре пандемия, преди да е започнала, отколкото да се реагира на нея, след като започне. Трябва да се вслушаме в това предупреждение и да предприемем действия още сега", пише тя в имейл до Ройтерс.
/ТС/
news.modal.text
