site.btaСградата на читалището в село Славовица е с безспорни художествени, архитектурни и исторически качества, каза министър Найден Тодоров

Сградата на читалището в село Славовица е с безспорни художествени, архитектурни и исторически качества, каза министър Найден Тодоров
Сградата на читалището в село Славовица е с безспорни художествени, архитектурни и исторически качества, каза министър Найден Тодоров
Служебният министър на културата Найден Тодоров. Снимка: Даниел Димитров/БТА, архив

Сградата на Народното читалище "Александър Стамболийски" в село Славовица е с безспорни художествени, архитектурни и исторически качества, каза служебният министър на културата Найден Тодоров в отговор на парламентарен въпрос от народния представител Стоян Таслаков за статута на читаталището в село Славовица, община Септември. Таслаков отбеляза, че село Славовица е родното място на министър-председателя Александър Стамболийски.

В село Славовица се намират културно-исторически паметници с голямо значение, сред които са читалището и часовниковата кула, които са уникални за времето си като архитектура. Читалището е предвидено и построено с по-голям капацитет и с размери в сравнение с другите в района. "За съжаление, читалище "Александър Стамболийски - 1923" от години е оставено да се руши, а окаяното му състояние кара общинската управа да търси решения през годините", заяви Таслаков.

В продължение на предоставения ви в края на 2023 г. отговор относно процедурата за предоставяне на статут на недвижима културна ценност на сградата на Народно читалище "Александър Стамболийски", експертите на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), в чийто компетенции е изготвянето на оценка за обекта и на неговите качества като недвижима културна ценност, продължават своята дейност по събиране на необходимите архивни материали за обекта и за неговата история, с тези думи се обърна към Стоян Таслаков министърът на културата.

В националния институт вече е получен отговор от община Септември, в момента експертите преглеждат и систематизират наличната информация, като се проучват и други източници. Предстои осъществяване на контакт с местни културни институти и архиви, които могат да предоставят архивни документи и допълнителна информация за сградата. След набавянето на необходимата информация и извършване на оглед на място, ще бъде процедиран следващият етап в производството и предоставянето на статут на сградата, която наистина е с безспорни художествени, архитектурни  и исторически качества. Предложението на НИНКН да бъде разгледано от специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности ще се случи след това, то ще бъде към мен, или към следващия министър на културата и при одобряването му ще бъде издадена заповед за статут, обясни Найден Тодоров.

"Колегите от НИНКН ни увериха, че процедурата може да завърши, но в следващите месеци. Поради голямата натовареност на експертите от института, извършващи проучването на обекта, има известно забавяне при изготвянето на неговата оценка. Както и преди съм казвал, и то от тази трибуна, през последните години дейността на Националния институт за недвижимо културно наследство беше силно затруднена поради недостиг на капацитет и щатни бройки. Към днешна дата в НИНКН само осем експерти могат да се занимават със заявления за промяна на статут на даден обект, като преди няколко години тези експерти са били трима. През изминалата година в института са внесени общо 200 предложения и искания за разглеждане на статут на даден обект, като при нормални обстоятелства за тази численост на персонала, за една година се обработват около 70 предложения", каза министърът на културата. 

"Вашият въпрос е изключително важен, защото засяга една болезнена тема, която е свързана не само с българската история, но и с националната ни културна идентичност, чието опазване днес е особено важно", с тези думи се обърна към народния представител министър Тодоров. Той добави, че опазването на културната ни история е неразривно свързано с НИНКН, който е единственият експертен, официален, държавен орган, който е упълномощен по Конституция да се грижи за паметниците на културата в България, за тяхното документиране, консервация и поддръжка. Той е наследник на Националния институт за паметниците на културата, чийто екип в София и в страната, до определен момент, е наброявал около 3000 служители.

Днес в НИНКН работят общо 57 експерти, на които е възложена грижата за около 40 000 паметници на културата, заедно с хиляди преписки, справки, задания, съгласувания, становища и т.н. Поради тази причина още в предишния ми престой в Министерството на културата се борих за увеличаване на броя на експертите в института и само преди два дни - на 3 юли, с постановление на Министерския съвет, към НИНКН бяха добавени допълнителни 17 щатни бройки. Според специалисти, щатът на института трябва да достигне 139 бройки, отбеляза обаче министър Найден Тодоров.

 

 

 

 

/ХК/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:21 на 05.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация