site.btaБългария, Централна и Източна Европа могат да предложат много за бъдещето и конкурентоспособността на европейските иновации

България и регионът могат да предложат много за бъдещето и конкурентоспособността на европейските иновации. Това каза Ева Майдел - член на Европейския парламент на форума "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)". 

„България, но и целият регион – Централна и Източна Европа, могат да предложат толкова много за бъдещето на европейските иновации, и за конкурентоспособността им като цяло. Но е важно да осигурим гласност на нашите нужди през следващите седмици и месеци, докато институциите на ЕС определят своите политически приоритети“, каза г-жа Майдел, която се включи с видеообръщение в последната сесия на форума на тема ,,Лидерство в иновациите: етичното измерение на изкуствения интелект''.

Днес е последният ден от форума, посветен на зелената трансформация, организиран от Dir.bg и 3Е News, като това е четвъртото издание на инициативата. БТА е медиен партньор.

Модератор на последната сесия беше Моника Манолова - експерт по иновации в Digital National Alliance.

„Като представител на България в Европейския парламент през последните 10 години имах възможността да работя по ключови законодателства в сферата на технологиите. През изминалия мандат заедно с моя екип и много съмишленици в България достигнахме успешен резултат по Първия в света Закон за изкуствен интелект, както и по Първия европейски Закон за микропроцесори“, добави Ева Майдел.

„По време на всички преговори за мен беше водещо това, което е важно и добро за гражданите, но и за бизнеса и за компаниите, за тези, които създават иновациите и благодарение на тези, чрез които вървим напред и се развиваме“, акцентира Ева Майдел.

„Индонезия е четвъртата държава по население след Китай и САЩ. По население ние попадаме в глобалното мнозинство. Ние като че ли правим „венец“ от технологии. Една от идеите е глобална образователна програма, която се нарича „Свободно учене‘‘. Има поне 3.5 милиона учители, които я използват в момента. Има поне 100 хиляди обучавани на месец, които участват в разработка чрез участие, както и еволюционни разработки“. Това каза Мила Алейна, която е главен експерт и стратегически съветник в ‘Planet Positive 2030’.

Тя обясни, че работата в тази платформа се управлява именно от хората, а не от технологията.  

„Всички проучвания през последните 10-15 години показват, че достъпът от много ранна възраст до дигиталните технологии е вреден за децата“, добави Мила Алейна.

„Основната тема, на която искам да се спра, е възможността за дигитално обучение и образование, позитивите на което са много. Това разширява цифровата пропаст между онези, които имат достъп до образование и онези, които нямат“, каза Мариса Залабак - специалист по AI етика и психолог.

По думите й темата за изкуствения интелект и  образованието е вече трансгранична. Тя се разработва навсякъде и просто оживява.

Според нея генеративният изкуствен интелект и работата с него е най-вълнуваща, защото  изисква повишено внимание. Тя припомни и думи на президента на Република България – Румен Радев, че Зеленият преход е преход на личността. Добави, че е необходимо в още по-голяма степен  да се включи етиката при работата и разработката на изкуствен интелект.

„Проблемите, свързани с цифровизацията, са много тежки на много места по света.Често пъти не е необходимо да имате много скъпи устройства, за да използвате изкуствен интелект. Човек трябва да разбере модела на изкуствения интелект, когато го използва. Необходимо е да знаем как да използваме изкуствения интелект“, отбеляза проф. Андрес Леон-Гейер от Папския католически университет на Перу.

По думите му цифровата революция е револция само за онези, които притежават инструментариума, за да я постигнат.

Той добави, че технологичната грамотност  се изразява и в това човек да има различни гледни точки при определени проблеми.

„Трябва да работим и с родителите, защото често те са тези, които се опасяват за значението на технологиите, и как да подготват децата си за следващите десетилетия“, добави проф. Гейер.

„Нашите студенти са по-интелигентни от нас. Но това е част от еволюцията на човечеството. Ние сме тук, за да ги подготвим за бъдещите перспективи на нашия свят. Роботиката е сфера на много силна конкуренция, както на индустриално, така и на пазарно ниво“. Това каза доц. Радослав Милчев  от Факултета по Индустриални технологии към Техническия университет (ТУ – София).

По думите му, ако искаме да сме в по-добра позиция в този напреднал ареал на познание, трябва да инвестираме в образование и практика, но е необходимо и по-добро обслужване.

„С подкрепата на Европейския съюз (ЕС) и на българското правителство разработихме много модерни и съвременни технологии и лаборатории. Мисля, че имаме много добра стартова позиция за преодоляване на конкуренцията в Източна Европа“, добави той.

„Фондът на фондовете в България има много инструменти за целия дизайн и инструментариум, които са под ръководството на фондовете, които идват от Европейската комисия. Имаме много важна роля в подкрепата на идеите и проектите за иновациите и дигитализацията“, каза Павел Лисев, който е член на УС на Фонда на фондовете.

Георги Киров - изпълнителен директор и управляващ партньор на Crisp Labs обясни, че  се наблюдава голяма промяна на културата, когато става дума за цифровия преход.

Той акцентира, че е важно да намерим начин, по който да успеем да съхраним за напред в бъдещето познанията и натрупания опит на сегашното поколение специалисти в различните области като напр. инженерите.

По думите му, тъй като сега всички са потребители на технологии, въпросът вече е как по-най добър начин да бъдат създадени умения за тяхното приложение и как правилно да бъдат обучавани кадри, които да използват по предназначение тези технологии.