site.btaФренски съд ще трябва да реши дали „Болеро“ е дело на един автор, или на няколко съавтори

Френски съд ще трябва да реши в петък дали „Болеро“ на френския композитор Морис Равел е дело на един автор, или на няколко съавтори, предаде АФП. 

Ако „Обществото на музикалните автори, композитори и издатели“ (Société des auteurs, compositeurs et éditeurs de musique - Sacem), организацията, която е отговорна за авторските права във Франция, признае руския художник и сценограф Александър Беноа за съавтор, „Болеро“ ще бъде защитен от свободно ползване до 1 май 2039 г., тъй като Беноа е починал през 1960 г.

Във Франция авторското право върху музикална композиция е валидно за целия живот на нейния автор и за следващите 70 години, след което то става обществено достояние и може да се използва свободно.

Досега композицията „Болеро“ бе защитена в продължение на 78 години и четири месеца, тъй като законът предвижда удължаване на срока, за да се компенсират френските творци за загубата на приходи по време на двете световни войни, с което срокът изтече на 1 май 2016 г.

По време на изслушването на 14 февруари наследниците на художника твърдят, че отказът да се признае дядо им за съавтор на този световен успех, не е право, което Sacem може да си присвои. „Музиката на „Болеро“ е създадена специално за балета“, каза Едуар Мил, адвокат на наследницте на Беноа. 

След успеха на Равел се смята, че „Болеро“ е „съвместна работа“ с руския художник, а историческите аргументи са в негова подкрепа. Тези аргументи включват присъствието на името на Бенуа в плакатите за премиерата на творбата на Равел през 1928 г.

Според адвоката на Sacem, Жозе-Андрей Беназераф, твърденията на ищците са „историческа измислица“.

Признаването на съавторство би означавало „да се скъса документът на декларацията от 1929 г., подписан от Равел, който се определя като единствен автор на „Болеро“, за да се замени, нарушавайки моралните права на композитора, който винаги се е смятал за единствен автор“, каза организацията по време на изслушването.

Въпреки че авторските възнаграждения се определят „за даден период от време и за милиони евро“ годишно, според информацията, предоставена на АФП от адвоката на Sacem, Беназераф, сумите са достигнали средно 135 507 евро годишно между 2011 и 2016 г.