site.btaБаща ми беше скромен човек, обикновен в ежедневието, без никакви претенции, каза Виктория Далчева, дъщеря на поета

'Баща ми беше толкова скромен човек, някак си обикновен в ежедневието, без никакви претенции. Когато идваха гости, се държеше нормално, както в семейството. Не държеше на литературното ни образование в никакъв случай, по-скоро имаше желание да имаме професии, с които да си изкарваме хляба''. Това каза Виктория Далчева, дъщеря на поета, при представянето на юнския брой на списание ЛИК , чиято тема е ''По дълбоките следи на Атанас Далчев''. Днес броят беше представена в зала "МаксиМ" на БТА. 

Виктория Далчева обясни, че баща й е държал повече на музикалното образование на децата си. ''Още като бяхме малки ни купи пиано, после купи един грамофон и започна да купува плочи, така че още като ученици ни пускаше Бетовен. Това стана негова страст'', добави дъщерята на поета.

''Вкъщи не се говореше, че баща ми е поет, писател или нещо подобно. Дори в гимназията, когато отидох и ме попитаха дали имам нещо общо с Далчев от литературата, аз се изсмях и казах: ''Не, с Далчев от живота имам общо'', сподели Виктория Далчева и обясни, че до края на гимназията никой от четирите му деца не успява да получи шестица по български език. 

''Той се държеше с нас като с равни. Вечерно време всички се събирахме, вече студенти, задължително около масата, и си разказвахме някакви истории'', разказа още Виктория Далчева.

''Беше изключително добър човек. Когато преведеше нещо - накрая беше се увлякъл по испанската литература и латиноамериканската поезия, и когато превеждаше нещо, вечер много искаше да ни го прочете. Запомнила съм, че като бяхме съвсем малки ни четеше на италиански, защото италианският звучи много мелодично'', добави Виктория Далчева.

Тя сподели, че винаги когато ходи в Солун и влиза във водите на Бяло море, има чувство, че нещо я ''прегръща'', че това е нещо родно и близко. Атанас Далчев е роден в Солун на 12 юни 1904 г.