site.btaНационалната галерия представя изложба, посветена на труда в изкуството на социализма

Изложба, фокусирана върху една от най-важните теми в изкуството на социализма – труда, ще бъде представена в Музея на изкуството от периода на социализма. Експозицията „Трудът. Когато се наливаха основите“ може да бъде разгледана от 20 юни до 24 ноември, съобщават от Националната галерия.

Сред авторите, включени в експозицията, са Илия Петров, Дечко Узунов, Стоян Сотиров, Никола Танев, Стоян Венев, Екатерина Савова-Ненова, Александър Поплилов. „Могат да се видят както класически образци на социалистическия реализъм, така и неизвестни и непоказвани произведения. Освен с високите си художествени качества, някои от тях представляват автентични документи за един от най-противоречивите и драматични периоди от политическата история на България. Такава е графичната серия на Никола Танев от строителството на железопътната линия Ловеч – Троян, от мина „Куциян“ и рудник „Република“ в Перник, както и графични творби на Павел Вълков, отразяващи строежа на мавзолея на Георги Димитров в София“, разказват организаторите. 

От екипа припомнят, че след края на Втората световна война в България е установен тоталитарен модел на управление начело с комунистическата партия. „Само за няколко години е наложен контрол над всички сфери на политическия, обществен и културен живот. Изкуството и културата започват да изпълняват пропагандни функции. Новото „пролетарско“ или „партийно“ изкуство създава своите митологеми, сред които наред с „вожда“ и „героя“ централно място е отредено на образа на трудовия човек“, отбелязват те. 

По думите им, социалистическият мироглед прави от труда една от основните идеологеми, превръща го в устойчив наратив и инструмент за налагане на собствената си власт. Именно трудът е инструментът, средството за преобразяване на обществото и създаването на новия човек. Социалните демиурзи превръщат тази фундаментална, стара като света потребност и необходимост на човешките същества да се трудят, за да осигурят препитанието си, във възвеличавана, почти сакрална дейност, стояща на най-високия пиедестал на социалистическите добродетели, разказват още от екипа.

„Парадният патос на соцреализма владее българското изкуство от края на 1940-те до края на 1950-те и оставя класически образци на този художествен стил и тематична ангажираност. В следващите десетилетия на тоталитарно управление интерпретациите и интонациите в звученето на темата ще се променят, ще дойдат други мотиви и нова образност, но това ще бъде предмет на следващите издания на изложбата „Трудът“, казват още те.

/ВСР