site.bta Министърът на културата откри международната конференция-дискусия „Изправени пред войната. Европейски диалози“

Министърът на културата Найден Тодоров откри международната конференция-дискусия „Изправени пред войната. Европейски диалози. От Балканите до Черно море: Европейски наследства, идентичности и траектории“, която продължава до 15 юни в София и Пловдив.

„Вярвам, че тези „Европейски диалози“ са изключително важни и изключително навременни. Самият факт, че те се случват в различни столици на Европа показва, че интересът на обществата към тях е съществен“, каза министърът. 

Сега ще спра да говоря като политик и ще кажа нещо лично, което споделих с посланика на Франция, добави Найден Тодоров. „Преди много години, в моето детство, аз и мои съученици се притеснявахме, че положението по света е лошо и ни е страх от Трета световна война. Имахме изключителен учител по история, който казваше: „Не трябва да се притеснявате, защото, докато има живи свидетели на войната, те няма да допуснат да има нова“. Времето минава, свидетелите на старите войни стават все по-малко и, ето, в Европа отново има война. Защо? Защото едно от най-трудните неща на този свят е да поддържаме човешката памет“, каза той.

Ето защо, „Европейски диалози“ са важни – те са важни като дебат, в който не просто да споделяме нашите мнения, а да си напомняме кое е важно и за кое трябва да се борим, за да не го загубим, добави министърът. 

„Днес мнозина приемат Европа за даденост. Европейският съюз не е даденост, така, както е бил постигнат, така може да бъде загубен. Нашата борба трябва да бъде неговото запазване и разрастване, защото, каквото и да си говорим, единственият възможен път напред е пътят, който вървим заедно. В този смисъл, през последните години ние имахме възможност да научим много от нашите европейски партньори, за което аз съм им благодарен. Винаги трябва, отново и отново, да си припомняме нещо, което може би възприемаме като нормално. Но за идващите след нас това е тема, която не съществува, което означава, че те могат да повторят грешките на нашите родители“, каза Найден Тодоров. Затова съм толкова щастлив и от тези дебати, и от темата – защото това, което виждаме в Европа, и не само войната в Украйна, цялата агресия, говори, че имаме липса на памет и страх, смята той.

„Кой може да накара хора да гласуват срещу идеята да вървим заедно напред? Не кой, а какво? Страхът. Страхът от загуба на идентичност. Затова темата за идентичността е толкова важна“, каза Найден Тодоров. „Ако помним, ще помним и мотото на Европейския съюз – „Единни в разнообразието“. Европейският съюз предполага, Европейският съюз изисква от нас да пазим своята идентичност така, че този страх е абсолютно излишен и не на място. Няма нито една причина, няма нито една цел, която може да оправдае отнемането на човешки живот и това е, което ние винаги трябва отново и отново да повтаряме“, каза още министърът на културата.

Директорът на Френския институт в София – Люк Леви, припомни, че „Европейски диалози“ започват в Прага, след което са последвани от събитие във Вилнюс, а скоро е имало и събитие в Амстердам. В София присъстват над 30 интелектуалци от европейски държави. Те пристигат от Париж, Киев, Варшава, Рига, Будапеща, Белград, Сараево, Кишинев.

„Този цикъл от срещи и дискусии има за цел да изследва различните последици от руската агресия в Украйна. Събираме тук известни хора от Франция, от региони от други части на Европа. „Европейски диалози“ са изключителна платформа за обмен. Събират се изследователи, хора, които ръководят мозъчни тръстове, философи, писатели, които идват от много различни европейски държави“, каза посланикът на Франция у нас Жоел Майер.

„Вашият принос ще обогати размисъла и ще ни позволи по-добре да разберем какви ще са бъдещите, сегашните и бъдещи предизвикателства, пред които е изправен нашият континент в тези времена на геополитически промени“, обърна се дипломатът към участниците във форума. „Темата на нашата конференцията ме кара да впиша тези дискусии в новия политически контекст, който се определя от изборите миналата неделя. Решението, което взехме преди няколко месеца, за да организираме тези срещи, беше нещо като предчувствие и виждаме до каква степен тези дискусии са уместни и необходими. Защото не Европа е проблемът, а най-често решението е основният проблемът, решението с главна буква. Разбира се, Европа и Европейският съюз трябва постоянно да се приспособяват, за да могат да отговорят по-добре, както на стремежите на своите граждани, така и на глобалните предизвикателства, като засягат нашия континент. Но без обединена Европа как бихме могли да се изправим пред голямата икономическа криза от 2008 година. Как можехме да се справим с тежката санитарна криза, свързана с КОВИД. И днес как бихме могли да се справим като индивиди с агресията на Русия в Украйна, която представлява заплаха за нашата колективна сигурност. Ние нямаме по-малко нужда от Европа, а от повече Европа и от разширена Европа. Една по-суверенна и по-силна Европа, която остава вярна на своите съюзници, но трябва да да може да бъде по-самостоятелна в стратегическите сектори като сигурността и отбраната, индустрията и енергията. Аз съм убеден привърженик на Европа, тъй като, каквото и да казваме, Европа е нещо, което работи“, каза Жоел Майер.

„Миналата есен нашият институт реши да започне такъв цикъл дебати, с който да допринесе за по-добро разбиране на това, което се случва в Европа и по-точно – в Украйна. Независимо къде се намираме, в Талин, Рим, Копенхаген или тук, в София, анализът със сътресенията, провокирани в Европа от руската инвазия в Украйна, са различни. Необходимо е да погледнем по-отблизо събитията, да помислим от гледна точка на историята на континента, която е различна за всяка от нашите страни. Затова Френският институт реши да предложи една рамка за един такъв европейски дебат“, каза Софи Рено, директор „Сътрудничество и обществен диалог“ на Френския институт.

„Желанието ни беше да направим така, че европейските диалози да бъдат възможно най-много отворени към европейското многообразие. Желанието ни е да посрещнем представители на цяла Европа, с различна експертиза. Тук днес присъстват представители на мозъчни тръстове, журналисти, изследователи, тоест хора, които имат различен опит. Студентите също се включват в нашите диалози. На всеки етап аз използвам възможността и, конкретно тук, в София, да благодаря за присъствието на студенти от университета „Париж 8“ и Реймс. Това за тях е възможност да се срещнат с български студенти“, каза още Софи Рено. 

Както писа БТА, сред участниците във форума са Фредерик Мартел – писател, социолог и журналист във France Culture, Матиас Енар – писател (награда „Гонкур“ за 2015 г.), Константин Сигов – философ, Мишел Фуше – географ, Ахмет Инсел – писател, Уна Бергмане – политолог, Силви Кауфман – журналист от „Монд“, Димитрис Христопулос – професор по политология, Томаш Рожицки – поет и писател, Игор Щикс – писател, Деян Убович – културолог. От българска страна ще се включат Весела Чернева – заместник-директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и ръководител на софийския офис, Бойко Василев – журналист, Тони Николов – журналист и философ, Мари Врина-Николов – професор, Яра Бубнова – директор на Националната галерия, Мария Кисимова-Моасе – писателка. Тази вечер във Френския институт предстои специален акцент – културното събитие „Балкански времена“, музикално пътешествие из Балканите, представено от Ина Кънчева (с музиканти от България, Гърция и Турция).

/ДД