site.btaАтанас Далчев: Забравяй! Забравяй! Забравяй! Иначе не можеш да съществуваш...

Забравяй! Забравяй! Забравяй! Иначе не можеш да съществуваш... Думите на големия български поет и преводач Атанас Далчев БТА припомня днес, когато се навършват 120 години от неговото рождение и му посвещава юнския  брой на списание „ЛИК“.

В изкуството важат не намеренията на авторите, а постиженията им, казва още авторът на „Фрагменти“. Освен че пише поезия, той превежда от руски, италиански, испански, френски и немски, а самият той е преведен на над 20 езика.

„Ако хората бяха съвършени, нямаше да се различават помежду си. Индивидуалността, изглежда, произхожда от несъвършенството“, пише Далчев във „Фрагменти: Мисли и впечатления, том 2“. По думите му „един писател личи и по това, което той не си позволява да пише“.

„Казвал ми е, че като младеж е обичал да се отъждествява с несретните герои на Достоевски“, разказва в спомените си за него проф. Димитър Аврамов. „Познавах го от 1943 г. Далчев ходеше с широкопола шапка, с джобове, издути от книги. Имаше той общия навик на старата интелигенция – да седне в някоя градинка до един розов храст и да чете поезия – Верлен или свети Франциск Асизки – каквото е настроението му за деня. Киснеше в библиотеките на Италианския културен институт или на „Алианс франсез“. Най-високата ценност за този човек бе свободата. Поезията за него бе форма на живот“, пише за него Владимир Свинтила.

Радой Ралин споделя за приятеля си Атанас Далчев: „Животът му беше доста труден и за обикновен човек, а за интелектуалец и поет – направо непоносим. Бомбардираното му през войната жилище стърчеше с години непоправено, неразчистено, едничката му оцеляла стая невероятно приютяваше седемчленното му семейство, разчитащо само на неговия доход. Нощем провеждаше осведомителните бюлетини на БТА,  денем се нареждаше на опашките, останалото време посвещаваше на неколцината приятели. Откриваше поезия в обикновените разговори,  търсеше неизразимото всред самото всекидневие“.

РОДЕН Е В СЕМЕЙСТВОТО НА УЧИТЕЛ

Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. в Солун. Баща му Христо Далчев е адвокат, учител  по турски език в Солунската гимназия и депутат в турския парламент (1909-1912 ), избран от Серския окръг. Майка му Виктория Далчева е домакиня. От 1908 до 1912 г. семейството живее в Цариград. Връщат се в Солун, но са принудени да напуснат града, заради Междусъюзническата война. От 1913 до 1914 г. семейството на Атанас Далчев се установява в Дедеагач, където той завършва начално училище. През 1914 г. семейството се преселва в София.

Атанас Далчев завършва Първа мъжка гимназия в София през 1922 г. и като ученик започва да пише стихове. Той е на 19 години, когато в сборника „Мост“ са отпечатани за първи път негови стихове. След завършване на средното си образование е приет да учи философия и педагогика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и междувременно сътрудничи на вестниците „Хиперион“ и „Изток“, и списание „Демократически преглед“.

ПЪРВАТА СТИХОСБИРКА ИЗДАВА НА 18

Първата си стихосбирка „Прозорец“ Атанас Далчев издава през 1926 г., преди да завърши университета, като част от включените творби са „Болница“, „Хижи“, „Вратите“, „Старите моми“. След като завършва Софийския университет през 1927 г., заминава за Рим при брат си – скулпторът Любомир Далчев. Година по-късно, Атанас Далчев пътува за Париж, слуша лекции в Парижкия университет и обикаля из цяла Франция.

Завръща се в България през 1929, като до 1930 г. е стажант по философия и педагогика в Трета софийска девическа гимназия. От 1933 до 1934 г. е помощник училищен инспектор на първоначалните училища в София, а през следващата година е прогимназиален учител в Тринадесета софийска прогимназия. От 1936 до 1937 г. заминава отново за Франция, където завършва курс за преподаватели по френски език в Сорбоната.

ЗАВРЪЩАНЕ В БЪЛГАРИЯ

„През 1938 г. отивам учител в Цариградското основно училище, на мястото на Никола Фурнаджиев, който ми дава тази идея, но турското правителство отказва да ми даде право на учителствуване – навярно поради някогашната дейност на баща ми“, пише Атанас Далчев в автобиографията си от 1953 г. След завръщането си в България, в периода 1938-1940 г. той отново е помощник-училищен инспектор в Софийската училищна инспекция, след което е назначен за директор на Първа софийска прогимназия.

От ноември 1944 г. до 1947 г. Атанас Далчев работи в Министерството на информацията и изкуствата като началник на „Отделение за обществено възпитание“. През 1948 г. започва да превежда и редактира към издателствата „Народна младеж“, „Партиздат“, „Народна култура“. Преводите му са от руски, италиански, испански, френски и немски език, а сред авторите са имена като Кавафис, Гарсия Лорка,  Балзак, Стендал, Чехов. Атанас Далчев става редактор на списание „Пламъче“ от 1953 до 1956 г., а от 1957 г. до 1965 г. е заместник-главен редактор на същото списание.

Атанас Далчев издава стихосбирките „Стихотворения“ (1928), „Париж“ (1930), „Ангелът на Шартър“ (1943) и „Балкон“ (1972). Издава и бележки, импресии и афоризми под заглавието „Фрагменти“ (1967), „Стихотворения и фрагменти“ (1974), „Стихотворения, фрагменти, мисли и впечатления“ (1978) и литературно-критичните статии „Страници“ (1980). Произведенията на Атанас Далчев са преведени на повече от 20 езика, сред които руски, френски, чешки, словашки, унгарски, немски. 

Атанас Далчев е член на Съюза на българските писатели (СБП), като от 14 април 1966 г. до 22 май 1968 г. е член на неговия управителен съвет. Участва в ръководството на българския „ПЕН клуб“ от 1967 до 1969 г. Член е на Съюза на преводачите от 5 юни 1974 г. 

ПРИЗНАНИЕ

Атанас Далчев е награден през май 1967 г. от СБП за превода на „Конармия“ от Исак Бебел и за „Сивата сова“ от Михаил Пришвин, както и за цялостна преводаческа дейност. Същата година е носител на съветския орден „Почетен знак“ за дългогодишна и плодотворна работа като преводач на съветска художествена литература. Носител е на наградата „Готфрид фон Хердер“, връчена му на 10 май 1972 г. във Виена, в присъствието на федералния президент на Австрия Франц Йонас и на представители на академичния съвет на Виенския университет. 

Умира на 17 януари 1978 г.

/ДД

/Отдел „Справочна“/ТЖ/МВ

Използвани източници: в. „Учителско дело“, 19 декември 1984 г.; в. „Литературен форум“, 20-26 август 1991 г.; сп. „Писмо от България“, бр.7/март 1992 г.; в. „Литературен форум“, 4 януари 1992 г.; в. „Демокрация“, 13 юни 1994 г.; сп. „Македония“, бр. 3/1994 г.; в. „Новинар“, 26 юни 2004 г.