site.btaПиесите за театър са малки притчи, а понякога само знаци, каза композиторът Кирил Дончев

Концерт, посветен на театралната и филмова музика на Кирил Дончев, представи в програмата си „Интермецо“ фестивалът „Варненско лято“. В Градската художествена галерия композиторът изпълни своите песни заедно със синовете си Антони Дончев (пиано) и Георги Дончев (контрабас), както и с Росен Захариев (тромпет) и Димитър Семов (барабани).

Кирил Дончев нарече концерта „една домашна роднинска вечеринка“ и сподели с публиката, че на нея има прекрасни поводи за празнуване, защото Димитър Семов и Росен Захариев са рожденици. Преди всяко изпълнение той разказваше на публиката от кои сценични или екранни произведения са предложените композиции. 

„Това са малки притчи, може би балади, а понякога са само знаци“, каза Дончев. По думите му авторът на театрална музика е доста ограничен във времето. Той се съобразява с пиесата и изискванията на режисьора и затова няма дълго развити музикални пиеси. „За тези минали години съм написал музика за 280 театрални постановки, 80 игрални и 40 документални филма. Работих много, по количество съмнително много. Скрих се в театъра, спотайвах се в киното. Май всичко отиде на вятъра, остана ми само виното. Няма лошо“, сподели в мерена реч с публиката композиторът. 

В началото на концерта прозвуча песента, с която Кирил Дончев е започнал кариерата си на музикант в театъра в далечната 1959 г. с постановката на бургаската трупа „Сизиф и смъртта“ с режисьор Леон Даниел. 

Зрителите чуха и пиеси, свързани с поета Иван Радоев, когото Кирил Дончев нарече „близък на сърцето ми“. Едната бе от пиесата за тракийския цар Садала и Орфей, а другата - от „Светът е малък“. Кирил Дончев пя песен от „Напразни усилия на любовта“ на Леон Даниел, поставяна в различни театри и изпълнявана от Стефан Данаилов. Композиторът сподели акапелно и песен из спектакъла „Импровизация“ от 1962 г. в Сатиричния театър с автори Валери Петров и Радой Ралин, който бил спрян след седмото представление. 

Из филмовото си творчество Дончев предложи музика от „А сега накъде?“ на Рангел Вълчанов, любимата заглавна мелодия от „Преброяване на дивите зайци“ на Едуард Захариев и песен от единствения филм на Леон Даниел „На чисто“ по сценарий на Валери Петров, която след това влиза и в театрални постановки. Музикантите изпълниха две инструментални пиеси от постановката „Реквием за една монахиня“ на Николай Ламбрев.

Кирил Дончев е роден през 1936 г. в Бургас. Възпитаник е на Българската държавна консерватория и до 1962 г. работи като диригент на Бургаския духов оркестър. През по-голямата част от 60-те години е композитор към Театър „Българска армия“, а през 70-те – към Театър „София“. От 1989 г. е композитор на Народния театър, но пише музика за постановки в цялата страна. През 2008 г. е удостоен с „Аскеер“ за цялостно творчество.