site.btaОт много ранна възраст мечтаех да стана филмов режисьор, каза полският режисьор Мариуш Гжегожек

От много ранна възраст мечтаех да стана филмов режисьор, каза полският режисьор Мариуш Гжегожек
От много ранна възраст мечтаех да стана филмов режисьор, каза полският режисьор Мариуш Гжегожек
Пресфото - БТА, снимка: Павлина Дудева, кореспонедент на БТА в Стара Загора

От много ранна възраст мечтаех да стана филмов режисьор и ето че се случи и мечтата ми се сбъдна. Това каза в интервю за БТА полският режисьор Мариуш Гжегожек, който е част от международното жури на единадесетото издание на кинофестивала за ново европейско кино „Златната липа“. Toй разкри, че още като дете "има нещо като хипнотично отношение към киното. Най-напред гледах телевизия, когато бях на 4-5 години.  И от самото начало до такава степен влизах в историите и във взаимоотношенията, че съм ги преживявал. Стигал съм дотам, че съм вдигал температура, след като съм гледал филм. Тогава моята майка ми каза, че ще ми спре телевизора и няма да ми разрешава да гледам, защото реагирам прекалено емоционално. Това отношение през годините се разви и се разшири“, каза творецът. 

Според него киното „е едно пътуване, едно пътешествие, една одисея в чувствата, мислите, преживяванията на други хора. Това е едно изследване как се чувстват, как се държат хората. И всичко това от моята гледна точка, съчетано с моите чувства, моите преживявания. Много често в изкуството като цяло, не само от филмите, можеш да се докоснеш до други личности и хора по много по-дълбок начин“, коментира режисьорът.

От думите на Гжегожек стана ясно, че „днес наблюдаваме една много плоска, много безинтересна филмова индустрия с много циничен процес на фимопроизводство. При който филмите не са нищо повече от една „дъвка за очите“. Това е една прекалено повърхностна и посредствена форма на забавление“.

Той разкри, че именно на филмови фестивали като „Златната липа“ в Стара Загора хората искат да видят „истински, големи филмови автори, които са смели и същевременно с необикновена чувствителност и перспектива, които ни въвличат в едно неочаквано пътешествие и в нещо изненадващо“. 

Режисьорът посочи, че когато гледа филм има една „своя любима игра и тя е винаги да търся нещо, което да ме заинтересува и да приема лично, защото нашата базисна нагласа е да разпознаем какъв е кодът на филма, да видим какъв език използва, какви са изразните му средства, какво се опитва да ни каже". 

"И на мен най-много ми харесва, когато не успея да различа това значение, когато не успея да отговоря на тази базисна нагласа и не успея да разгадая филма. Много ми харесва също така, когато реша, че вече съм влязъл във филма и смятам, че всичко вече ми е ясно и някакъв  най-неочакван обрат в сюжета да ме разтърси и да ме изхвърли от това мое познание. Това е малко или много опасно, защото ме изхвърля извън зоната ми на комфорт", каза  Мариуш Гжегожек. Той допълни, че „европейското кино си има една запазена марка. То винаги е било по-артистично, по- художествено, с повече вълнуващи сюжети и знакови автори. И обясни, че му се иска „т.нар. млади интелектуалци и млади артисти и дейци на изкуството да представят нещо независимо в истинския смисъл на думата - самостоятелно, а не да следва по един много автоматичен начин главните интелектуални идеи и насоки.Трябва да видя чувствителни, независими и самостоятелно създадени и завладяващи истории“, каза той.

Мариуш Гжегожек издаде, че в момента подготвя  нов филмов проект, в който се опитва да съхрани всички ценности, които намира за важни, но да се опита да ги представи в един жанр, какъвто е трилърът.  

Втората посока, в която работи, е в театъра. „Аз съм активен театрален режисьор и в момента работя по постановка на „Едип цар“ от Софокъл. Много голяма постановка, много мащабно изпълнение. Аз се опитвам да я интерпретирам по един съвременен и модерен начин като покажа на хората днес колко теми от тази творба са залегнали в нашето съвремие“, каза още творецът.

Мариуш Гжегожек е филмов, театрален и телевизионен режисьор, сценарист, сценограф, графичен художник, филмов продуцент. Студентските му филми Krakatau и The Worm получават признание, печелейки основните награди на най-важните фестивали за късометражно кино. През 1993 г. прави дебютния си игрален филм Conversation with a Cupboard Man,  който е поканен на основния конкурс на Международния филмов фестивал във Венеция, където получава наградата за най-добър дебют. Като театрален режисьор печели много пъти наградата "Златна маска" за най-добро театрално представление за годината в Полша. Една от големите му страсти е компютърната графика и дизайн. Автор е на много плакати и публикации за театри в Полша.

Член на Европейската и Полската филмова академия и дългогодишен експерт към полският филмов институт.

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:33 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация