site.btaДнес се навършват 100 години от рождението на големия български режисьор Вили Цанков

Днес се навършват 100 години от рождението на големия български режисьор Вили Цанков.

Венелин Христов Цанков, както е истинското му име, е роден на 7 юни 1924 г. в София. Майка му е уважавана учителка. Баща му Христо Цанков-Дерижан е роден в Габрово, но по-късно идва в София, където започва доста бърза кариера като общественик, политик и литератор. Бил е и директор на Народния театър. „Когато майка ми е била бременна с мен, баща ми е посадил онези две тополи пред Народния театър с надеждата, че аз ще имам нещо общо с този театър. Тополите и сега са там“, разказва Вили Цанков.

През 1947 г. Вили Цанков завършва Военното училище в София. В периода 1947-1950 г. учи стопански и социални науки в Софийския университет, но не завършва обучението си. Междувременно се занимава с поезия и скулптура, рисува картини, но без особен талант и в трите области. Театралното изкуството обаче го влече. Покрай своя приятелка, студентка по актьорско майсторство, той започва да се стреми към театралната сфера. През 1952 г. завършва режисура при проф. Боян Дановски в Държавното висше театрално училище „Кръстьо Сарафов“ (днес НАТФИЗ). Специализира  режисура в Московския художествен академичен театър през 1954-1955 г. при Михаил Николаевич Кедров.

Пътят на Вили Цанков на сцената започва от Шумен, където дебютира със спектакъл по пиесата „Любов“ на Орлин Василев. „Златният период за мен е работата ми в театър „София“. Тук направих най-доброто си представление – „Хамлет“ с Руси Чанев“, признава режисьорът.

ТЕАТЪРЪТ НА ДЪЛБОКОТО АВТЕНТИЧНО ПРЕЖИВЯВАНЕ

От 1954 до 1957 г. Вили Цанков е режисьор във Варна. От 1957 г. поставя на сцената на Драматичния театър в Бургас. След 1956 г. театърът преживява истински творчески подем, когато за директор е назначен режисьорът Вили Цанков, който заедно с режисьорите Леон Даниел, Методи Андонов и Юлия Огнянова налага непрекъснат стремеж към творчески художествени изяви. Основата на тяхната творческа лаборатория е театърът на „дълбоко автентично преживяване“ и категорично отричане на повсеместно разпространената тогава „игра“ на сцената.

Постъпват и артистите Иван Кондов, Петър Слабаков, Ицхак Финци, Досю Досев, Стоян Гъдев, Петър Слабаков, Росица Данаилова, Цветана Гълъбова, Виолета Бахчеванова.

В продължение на осем години – от 1960 до 1968 г., Вили Цанков работи в Народния театър за младежта. През 1965 г. е режисьор в Студия за игрални филми „Бояна“, а от 1969 до 1980 г. – в  Концертна дирекция. От 1980 г. до Вили Цанков поставя на сцената на в театър „София“, на който е и директор от 1989 до 1991 г. От 1987 до 1989 г. е директор на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Режисьор е на телевизионния театър в Българската национална телеви­зия – от 1991 до 1992 г. Директор е на направление с телевизионна драма в Българската национална телевизия (1995-1997). 

НАД 130 ТЕАТРАЛНИ ПОСТАНОВКИ, 15 ФИЛМА, ДВЕ ОПЕРИ 

За повече от 50 години творческа дейност Вили Цанков оставя след себе си над 130 театрални постановки, 15 филма, 2 опери, оперети и тв екранизации (режисьор и сценарист) в България и чужбина.

Постановките от българската класика доставят най-голяма радост на Вили Цанков. В творческото му полезрение попадат автори като Рачо Стоянов, Петко Тодоров, Антон Страшимиров, Пейо Яворов, Георги Райчев.

„Навремето и аз като много други мои колеги не се палех от родната класическа драматургия. От телевизионния театър ми предложиха да поставя „Майстори“ на Рачо Стоянов. Аз я прочетох по задължение и ме обля голям срам за това, че не съм познавал дотогава тази изключителна драматургия. Така започнах. После я правих в театрите в Москва… После бях изцяло обсебен от най-големия български драматург Петко Тодоров. Поставих всичките му пиеси. Яворов, Страшимиров поставих с най-голямо увлечение“, разказва Вили Цанков. 

ЕСТЕТ И НОВАТОР

Според критиката постановките му са пример сред театралите за новаторски и естетски търсения. Сред тях са „Ромео и Жулиета“, „Хамлет“, „Ричард ІІ“, „Ричард III“, „Тит Андроник“ от Уилям Шекспир, „Оптимистична трагедия“ от Всеволод Вишневски, „Кралският бръснар“ от Анатолий Луначарски, „Птицата Доненбай“ от Чингиз Айтматов, „Четвъртият език“ от Анжел Вагенщайн, „Майстори“ от Рачо Стоянов, „Първите“ от Петко Ю. Тодоров, „Танго“ по Георги Караславов, „Хоро“ по Антон Страшимиров.

Името на Вили Цанков стои зад телевизионните постановки „Операция „Вега“ от Фридрих Дюренмат, „Светът е малък“ от Иван Радоев, „Змейова сватба“ и „Самодива“ от Петко Ю. Тодоров, „Когато гръм удари“ от Пейо Яворов, „История на един кон“ по Лев Толстой и др. Филми: „Между релсите“ (1964), „Игрек 17“ (1973), „Сватбите на Йоан Асен“ (1975), „Рали“ (1978), „Вкус на бисер“ (1984).

През годините, поради смелост да експериментира, Вили Цанков е уволняван няколко пъти и по идеологически причини му е било забранявано да работи в театъра.

„След една от поредните санкции срещу мен в средата на седемдесетте години, не ми се даваше възможност да поставям пиеси. Чувствах се като във вакуум. Реших да направя домашен театър. В хола на апартамента си успях да пригодя нещо като сцена. Остана място за към петнадесет зрители. Подготвих малка, едноактна пиеса „Сребърната паяжина“, моя творба на абстрактно-лирична тема. Съгласиха се да участват Анани Явашев, Жоржета Чакърова, Стефан Мавродиев, Снежина Иванова“, спомня си Вили Цанков.

Двадесет и седем години по-късно – през 1999 г., режисьорът отново поставя пиеса в своя домашен театър. В представлението „Любовният живот на един американски президент“ участват Белла Цонева, Катя Иванова и Августина Даскалова. 

Вили Цанков е депутат от седмото Велико народно събрание от 1990 г. до 1991 г.

Изявява се и на писателското поприще. Автор е на книгите „Еднооките" (2000), „Сбърканият" (2001), „Горящият ангел" (2002), „Вавилонски кули" (2005).

ПРИЗНАНИЕ

Като кино и театрален творец Вили Цанков е награждаван многократно с най-високите национални и международни отличия. Носител е на „Сребърен лъв на Сан Марко“ от фестивала във Венеция, „Златната ракла“ за телевизионен филм (1964). През 2001 г. е удостоен с наградата на „Аскеер“ на театър „Българска армия“ за цялостно творчество. През 2002 г. президентът Георги Първанов го удостоява със орден „Стара планина" (първа степен) за изключителния му принос към българската култура и по повод 50-годишната му творческа дейност.

През 2004 г. в Народния театър „Иван Вазов“ със спектакъла „Хамлет“ по Шекспир е отбелязан 80-ия рожден ден на режисьора. В статия по повод годишнината, Иван Гранитски пише за Вили Цанков: „С някаква неистова страст той се нахвърля към художествено-интелектуалните предизвикателства. Далеч преди някой да заговори в България за модерен театър, той първи разруши всички канони и постави на българска сцена във Варна, Бургас, София, Габрово и други градове пиеси от отечествената и световната класика. Спектаклите, родени под вдъхновената режисура на Вили Цанков, почти винаги са събития в културния живот на страната. Много често дори посветените в театралната магия не успяват да уловят дълбочината и многопосочността на режисьорските му послания“.

Вили Цанков умира на 83-годишна възраст на 20 октомври 2007 г. 

/ДД

/отдел „Справочна“/

Използвани източници: БТА, ВИНФ, 22.5.2002; 24.10.2007; БТА, „Личностите на света“, юни 1994;  http://burgteatre.com/bg/index/static/6; https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/pochina-rezhisxoryt-vili-cankov-190419; „Голяма енциклопедия на България“, София, 2012, Т.12, с. 4684; „Кой кое е в България“, София, 1998, с. 754-755); в. „Демокрация“, 27.11.1990; в. „Дума“, 18.2.1993; в. „Вечерни новини“, 15.4.1993; в. „Стандарт“, 20.11.1999 г.