Музеят „Леополд“ представя изложба, озаглавена „Блясък и мизерия“, представяща изкуството на „Новата предметност“ в Германия през 20-те и 30-те години на ХХ век за първи път в Австрия. С около 150 експоната от известни международни музеи и частни колекции, около 100 картини, 40 творби на хартия, както и фотографии и архивни материали, експозицията показва това определящо за онова време течение в изобразителното изкуство в Германия.
Художественото движение „Нова предметност“ води началото си от 1925 година, когато Густав Фридрих Хартлауб организира изложба под това име, контрастираща с експресионизма, чийто индивидуалистичен модел не е в състояние да регистрира ситуацията на духовна и политическа криза или нейните реалности.
Хартлауб разграничава две течения на движението „Нова предметност“: политически ориентирано ляво движение, определяно от критиката на цивилизацията и критичния веризъм, и дясно крило, характеризиращо се с класицистично-неромантични тенденции.
„Травматичните и ужасяващи преживявания на световната война изискват напълно ново представяне на действителността в областта на изкуството. Оставка, обвинение и неописуема мизерия, от една страна, надежда, копнеж и зараждащата се радост от живота на така наречените „златни двадесет години“ от друга страна, описват това епохално явление по нов начин - несантиментален, трезв, конкретен и пуристичен; накратко: по същество реалистичен начин“, разказва Ханс-Петер Виплингер, директор на музея „Леополд“ и куратор на изложбата.
Макс Бекман, Хайнрих Мария Давингхаузен, Ото Дикс, Джордж Грош, Карл Хубух, Грета Юргенс, Лоте Лазерщайн, Феликс Нусбаум, Герта Овербек, Кристиан Шад, Рудолф Шлихтер и много други улавят духа на времето върху платно и хартия. Реалистичните портрети - например на „новата жена“, и натюрмортите следват строга живописна структура; градът, промишлеността и тежката работна ръка стават мотиви на творците. Те откриват теми не само в последиците от войната, но и в процъфтяващата увеселителна индустрия, новите планове за живота на уверени в себе си жени или проникването на техническия прогрес в света, в който живеем, и в природата.
Този нов художествен подход приключва рязко през 1933 година с окончателното завземане на властта от националсоциалистите, за които авангардното изкуство е дегенеративно и произведенията на творците са конфискувани. Политически неудобните художници са подлагани на произволни обиски в домовете и ателиетата, следват уволнения, изключване от художествени асоциации и забрана за изложби. Засегнатите реагират с бягство в чужбина, вътрешни емиграция или адаптация към системата
Изложбата, която е разделена на 13 тематични области, е отворена до края на септември.
(Снимката може да бъде използвана само като илюстрация към тази новина)
/ХТ/
news.modal.text
