site.btaБалет „Арабеск” представя разширена редакция на „Тъй рече Заратустра”

Балет „Арабеск” представя нова, разширена редакция на спектакъла „Тъй рече Заратустра” на хореографката Мила Искренова. Събитието е на 13 юни в Музикалния театър, съобщават от „Арабеск“.

Музиката е на Рихард Щраус, сценография и костюми – Нина Пашова, видео – Никола Налбантов, репетитор – Олеся Пантикина.

Участват Андрея Дякова, Бенедета Граси , Виктория Петрова, Даниела Иванова, Елизабет Якимова, Константина Ханджиева, Таня Кацарова, Теодора Друмева, Яна Николова, Асен Наков, Васил Дипчиков, Валери Миленков, Дженаро Дезидерио, Ервин Есен, Лоренцо Алба, Стефан Вучов, Светослав Серопян, Светлозар Тинев.

„Тъй рече Заратустра” би могло да бъде квалифицирано като представление, което през годините не избледнява, защото засяга непреходните човешки стремления, жажди и лутания. Хаосът и борбата за надмощие винаги ще бъдат неизменен спътник в живота на хората, а те винаги ще се опитват да ги преодолеят. Да преодолеят себе си, защото са останали сами. Без Бог. Спектакълът е инспириран от въпроса „Какво се случва с човек, когато той загуби своя Бог?". В състояние ли е човек да се справи сам със себе си, когато той загуби своя Бог“, разказват от трупата. 

„Светът днес е свят на динамично противопоставящи се сили и полюсни състояния - изобилие и мизерия, свръхтехнологии и примитивизъм, войни и алтруизъм, висока и масова култура. Човекът стои изправен срещу собствения си избор в едно огромно поле, в което мерят сили миналото и бъдещето. Постановката на Мила Искренова е една осъвременена интерпретация на тези идеи - така, както те звучат днес, но с една ирония към нашето безсилие и към цялата ни обърканост, към хаоса, в който живеем, към това, че сме загубили истинските връзки. С тези въпроси Мила Искренова влиза в диалог с гениалното произведение на Фридрих Ницше – философът, без който не бихме могли да си представим развитието не само на изкуството, но и на цялостната философска мисъл през миналия век“, допълват от трупата на „Арабеск“. 

По думите им сценографското решение на Нина Пашова се определя от принципа на контраста между светлината и мрака. Сцените се разгръщат в дълбочина от аванс сцената към дъното като стъпала, през които преминава странстващият и търсещ човешки дух, който преодолява различни препятствия и предизвикателства , за да достигне и да се слее със светлината. 

В програмата е включен и спектакълът „Дни на забрава“, лауреат на 11-ия конкурс за съвременна хореография върху българска музика за наградата на името на Маргарита Арнаудова.

/ДД