Фиордите по западното крайбрежие на Швеция действат като ефективни въглеродни капани, независимо дали водата на дъното е богата на кислород или не. Това е заключението на ново проучване, проведено от изследователи от университета в Гьотеборг, цитирано от електронното издание "Юрикалърт".
Големи количества части от растения потъват на дъното на фиордите по западното крайбрежие на Швеция, където образуват утайка. По този начин там отива органичен въглерод, който би оказал въздействие върху киселинността на океанската вода и парниковия ефект.
Когато растенията са изложени на въздействието на кислород и на други вещества, органичният въглерод започва да се разгражда до неорганичен, който може да се разтвори във водата до въглеродна киселина, отбелязват експертите.
Досега учените смятаха, че съдържанието на кислород в дънната среда определя колко ефективно може да бъде уловен въглеродът, но измерванията в три шведски фиорда показват, че съдържанието на кислород има по-малко участие в този процес.
"Избрахме три фиорда с различни нива на кислород в дънните води и изглежда, че при тях количеството на утаените растителни частици е толкова голямо, че неговото влияние върху разграждането е слабо", казва Пер Хол от Гьотеборгския университет.
Трите фиорда показват подобни данни и при седиментите. Съхраняват се големи количества органичен въглерод, а разлагането протича с еднаква скорост, независимо дали на морското дъно са попаднали растителни части, сочат анализите на изследователите.
Шведските учени констатират също, че органичният материал се комбинира с минерални частици, които се пренасят във фиорда от водните потоци. В резултат на това органичната материя потъва по-бързо и забавя разлагането, тъй като бактериите и другите организми не могат да разграждат тази материя толкова добре. Това допринася и за поглъщането на въглерод.
Фиордите улавят най-много органичен въглерод. Около 18 мегатона (милиона тона) органичен въглерод се "погребват" в седиментите им в световен мащаб всяка година, което представлява 11 на сто от целия въглерод, уловен в световния океан, макар че фиордите са едва една десета от процента в цялата океанска повърхност.
"Така стигаме до заключението, че фиордите, особено тези, които се намират в умерен климат и ги заобикаля сухоземна растителност, играят важна роля при регулирането на климата за по-дълги периоди от време", казва Пер Хол. Според него това подчертава важността на изследването на тези екосистеми в контекста на глобалните промени.
Данните от проучването са публикувани в Journal of Geophysical Research Biogeosciences.
/РБ/
news.modal.text
