Полярните изследователи – геолози д-р Стефан Велев и д-р Стефан Методиев са сред участниците в 30-ата българска експедиция до Антарктида, водена от проф. Христо Пимпирев. Двамата са родом от Ямбол и са първите, които изкачват едноименния връх на остров Ливингстън на Белия континент. За своята работа по време на експедицията и за покоряването на върха те разказаха в интервю за БТА. Поводът е новият брой на сп. ЛИК, който е на тема „Българската наука на Антарктида“. Изданието ще бъде представено официално в Националния пресклуб на БТА във Варна на 30 май, а чрез видеовръзка – във всички останали 29 пресклуба в страната и шест в чужбина.
Леденият континент – от момчешката мечта до науката
Антарктида провокира интерес у двамата от ранна възраст. И двамата споделят, че проф. Христо Пимпирев има огромна заслуга този чисто момчешки интерес да прерасне до научно ниво.
„Когато бях тийнейджър, информацията, с която разполагахме за Антарктида, не беше толкова много. Имаше няколко енциклопедии, които се въртяха. Не съм подозирал дори, че по това време са се провеждали български експедиции, като първата е през 1987 – 1988 г.“, каза Стефан Велев.
Първото му участие в експедиция до Ледения континент е през 2014 – 2015 г. „Тогава с палеонтолога доц. Дочо Дочев осъществихме един доста интересен проект, свързан с намиране на вкаменелости в един много отдалечен от българската антарктическа база район“, разказа Велев. До момента той е участвал в шест полярни експедиции.
„Антарктида за мен е една изпълнена мечта. В известен смисъл това дава и самочувствие, че правиш нещо, което може да бъде от значение за бъдещите поколения. Мисля, че именно това би трябвало да бъде двигател на всеки един от нас“, посочи Стефан Методиев.
„На Антарктика всичко е различно, не само недокоснатата от човека природа, животинският свят, гледките, колкото и клиширано да звучи. По-важното обаче е, че там и хората са различни – стават по-добри, вадят най-добрите черти и способности от себе си. Освен това е и най-неизученият континент. Какво повече може да иска един авантюристично ориентиран учен?“, пита риторично с усмивка Стефан Велев.
Какъв е геоложкият потенциал на Антарктида?
В 30-ата българска антарктическа експедиция (2021 – 2022 г.) гл. ас. д-р Стефан Велев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и д-р Стефан Методиев правят експертиза и оценка на потенциала за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми на о. Ливингстън. Това е един от седемте научни проекта по време на експедицията.
„Районът около нашата база е с висок геоложки потенциал. Има известни преди нашата експедиция, но потвърдени от нас, проявления на цветни и благородни метали. Човечеството в своето развитие, стремейки се към повече нови технологии, неизменно ще има нужда от повече суровини“, каза Стефан Методиев. Той припомни, че на Анатарктида са забранени търсенето, проучването и добивът на полезни изкопаеми.
Според него обаче в бъдеще може да се наложи тези забрани да бъдат преразгледани: „Когато всички останали налични минерални суровини на останалата част от сушата и океаните бъдат изчерпани. Една от задачите, на които проф. Пимпирев акцентира, и която беше част от нашата експедиция, е поне да знаем какво имаме – какъв е потенциалът, не само от геоложка, а от всякаква научна гледна точка.“
„Проектът беше доста интересен и от научна, и от логистична гледна точка. Изучавахме магмени скали, но беше приключение да достигнем до място, на което единици антарктици са имали шанса да стъпят. Доста е отдалечено от българската база, достига се с лодка. Трябваше да изградим бивак, за да можем да останем там. Прекарахме известно време на палатка. Една доста сложна задача, която би била невъзможна без подготвените, устремени и дори понякога рискуващи хора от логистичния екип, които помагат на нас, учените да си свършим работата“, разказа Стефан Велев.
От Ямбол до връх Ямбол на Антарктида
През 2022 г. двамата полярни изследователи изкачват връх Ямбол на остров Ливингстън. Върхът е именуван през 2005 г., но до този момент никой не го е покорявал. Поставят на върха табела с името му и с отстоянието до град Ямбол – точно 13 936 км по права линия. Развяват и знамето на родния си град, подарено им от кмета Валентин Ревански и председателя на Общинския съвет Антон Шиков.
Връх Ямбол е доста отдалечен от мястото, на което бивакуват. Макар и не много висок – около 300 метра над морското равнище, се оказва доста сложна задача, тъй като е труднодостъпен. Трябва да направят осемчасов пешеходен преход от палатковия лагер към върха. Това обаче не ги отказва, споделиха те.
„Повечето върхове на Антарктида са само наименувани на база топографски карти и сателитни снимки, но никога не е стъпвал човешки крак там. Не знаехме откъде точно ще минем, защото имахме само бегли сателитни изображения. Трябваше да се прекосят два ледника, да изкачим още няколко върха по пътя. Откъм океана няма подход към връх Ямбол, защото няма място за дебаркиране“, разказа Стефан Методиев.
„Ледниците са наситени с множество цепнатини и пукнатини, някои от тях не се виждат. Преминаването им се случва при изключително повишено внимание, има риск, трябва много добра подготовка. Връщането беше още по-трудно – с двойно по-тежки раници, тъй като взехме и скални образци от върха и района около него", спомня си Стефан Велев.
„На Антарктида времето се разваля в рамките на минути, точна прогноза никой не може да даде. Така че, тръгнахме малко на късмет, но за щастие времето беше с нас“, посочи Методиев. „Има и един друг особен момент – качването на един такъв връх започва, едва ли не, още от летище София. Антарктика е континент, чието достигане е свързано с доста препятствия, много дълъг път. Ако е връх в Алпите, е много по-лесно да се добереш дотам“, коментира Велев.
И допълва с категоричност: „Основното беше научната работа, но ние сме и двама ямболци, които не са забравили откъде са тръгнали и помнещи корените си. Имаме и отношение към алпинизма. Нямаше как да не си поставим и изкачването на връх Ямбол като цел!“
Предай нататък: изследователският дух и идните поколения
Според двамата полярни изследователи, децата и младежите днес са загубили изследователския си дух към света, който всъщност движи човечеството напред векове наред. Затова смятат, че някой трябва да посее у по-младите семенцето на интереса, не само към Антарктида, а към науката като цяло. Това и правят със срещите си с ученици и лекциите за студенти.
„От една страна, стои огромният обем от информация, но от друга – младите хора са загубили желанието да излязат от коловоза, да се отдалечат от утъпканите пътеки, да проучат нещо непроучвано. А това е естествена човешка черта – човек по природа е проучвател. Такъв е трябвало да бъде, за да стигне човечеството до това ниво, на което е в момента“, коментира Стефан Велев.
„Опитваме се да предадем на идните поколения стремежа към откривателството. Винаги, когато съм бил поканен да разкажа за експедицията, съм се старал да запаля този интерес и стремеж за наука и откривателство, особено в най-малките. Не е нужно всеки да бъде запален, а просто да има приемственост“, допълни Стефан Методиев.
„За мен е кауза не само предаването на опита, но и какво е геологията, какво място и важност има за нашето общество – за откриване на нови минерални и енергийни източници. Тази тема, за съжаление, е все по-неглижирана в нашето общество. Геологията е от изключително значение, дори и да не е толкова популярна“, категоричен е той.
По думите на Стефан Велев, който е преподавател по геология в Софийския университет, не всичко е загубено. „Старая се да провокирам студентите, така както мен навремето ме провокира проф. Пимпирев. По-голямата част от тях са силно заинтригувани да работят на Антарктика. Така че, няма да останем без български антарктици“, заяви той.
Двамата полярни изследователи планират тази есен да проведат срещи с ученици в родния си Ямбол, както и да открият фотографска изложба, разказваща за 30-ата юбилейна българска експедиция до Ледения континент.
/ХТ/
news.modal.text
