site.btaОБНОВЕНА Софийската опера поставя „Рилският пустинник“ на площад „Св. Александър Невски“

Софийската опера поставя „Рилският пустинник“ на площад „Св. Александър Невски“ – в три поредни вечери, на 26, 27 и 28 юли, съобщиха на БТА от операта.

Музикалната поема на отец Кирил Попов се посвещава на 100-годишнината от освещаването на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Има един светец, който в най-голяма степен олицетворява представата за святост у православния българин – Рилският чудотворец, свети Йоан Рилски. Той е образецът, иконата за всеки вярващ наш сънародник, коментират от операта.

Режисьор е Пламен Карталов. Композитор e отец Кирил Попов, оркестрация – Георги Стрезов, поетични текстове – Тихомир Павлов, диригенти – старозагорски митрополит Киприан и Игор Богданов, диригент на хора – Виолета Димитрова, сценично оформление – Нела Стоянова. Консултант, съставител на синопсиса и други текстове е доц. д-р  Павел Павлов. Консултант е белоградчишкият епископ Поликарп. Преводът от църковнославянски е на проф. д-р Иван Желев. Ръководител на детска вокално-театралната формация е Димитър Констанцалиев. Костюмите са Марта Миронска.

Участват Ириней Константинов, Атанас Младенов, Ангел Христов, Иван Радев, Димитър Станчев, Николай Петров, Веселин Михайлов, Стефан Владимиров, Иван Александров, Велислав Нинов, Ангел Антонов, Александър Георгиев, Росен Ненов, Николай Павлов.

Съдържанието на поетичните текстове е на известен наш интелектуалец от миналото. През 1937 г. българският общественик, писател, поет и етнограф Тихомир Павлов (1880-1937) създава и издава последната си поетична творба „Рилският пустинник“, според житието на всебългарския светец преподобни Йоан Рилски Чудотворец.

ПОЕТ, ПИСАТЕЛ, ПУБЛИЦИСТ, ЕТНОГРАФ

Александър Александров Павлов е рожденото има на автора, известен с псевдонимите Тихомир Павлов и Тихомир Тошков е популярен навремето писател, поет, публицист, етнограф от началото на XX век. Завършва право в юридическия факултет на Софийския университет. Дебютира през 1898 г., едва 18-годишен, с поемата „Сирачето“. Публикува и други поеми, разкази и романи за съвременния живот. Отличителното за творчеството му са книгите със сюжет из българската история или историческа публицистика. Драматичната му поема „Страхил войвода – покровител на угнетените“ е послужила за либрето на едноименната опера на Петко Наумов. 

Предговорът към книгата му „Българите в Моравско и Тимошко“ е от Стефан Младенов, който изтъква значението на този труд за запазване на българщината в Моравско и Тимошко. Книгата, както и по-голяма част от останалото му творчество, представлява изследване на историческото минало на Поморавието и Тимошко, подкрепено с анализ на езика, фолклора и бита на населението. 

От посвещенията в книгите на Тихомир Павлов става ясно, че са го свързвали близки приятелства с известни наши поети, а илюстрациите в произведенията му са дело на известни наши художници. 

Присъединява се към ВМОРО и за кратко ръководи чета в Одринска Тракия. След това се премества в Битоля, където ръководи социалистическа група, близка до Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). Скоро след това обаче в следите му влиза властта, арестуван е и е екстерниран обратно в България. 

Тихомир Павлов е бил в редакционния колектив на списание „Людокос“, заедно с интелектуалците Райко Алексиев и Йордан Сливополски. Негови приятели са Димитър Подвързачов, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев. Подкрепя Райко Алексиев при издаването на неговия седмичен вестник „Щурец (1832-1944). Друг негов известен съмишленик е Йордан Сливополски (1884-1968), писател и издател, който завършва финансови науки в Ню Йорк. Работи и в българската легация във Вашингтон.

Земният път на Тихомир Павлов свършва на 57 години в София.

НОВ ЖИВОТ ЗА ПОЕМАТА

През 2022 г. нашият съвременен свещенослужител, композитор, диригент и педагог отец Кирил Попов намира поемата на Тихомир Павлов в своя личен архив и получава музикално вдъхновение. 

Д-р Кирил Попов е роден на 5 декември 1955 г. Завършва през 1975 г. Софийската духовна семинария, а през 1981 г. и Духовната академия. През 1982 г., по решение на Светия синод на БПЦ, е изпратен като аспирант в Московската духовна академия, където специализира хорово дирижиране, индивидуално учи хармония и композиция при изтъкнатия руски композитор, музиковед и педагог Владимир Мартинов и защитава кандидатска (докторска) дисертация на тема „Развитие на осмогласието в Руската и Българската православни църкви“.

В края на 1984 г. завършва диригентския клас при Московската духовна академия с голям концерт на смесения хор при класа и присъдено отличие „Златен камертон“. След завръщането си в България преподава източно църковно пеене (1985-1989) и хорово пеене (1991-2000) в Софийската духовна семинария, дирижира хора при катедралния храм „Св. Неделя“ – София (помощник-диригент 1985-1990 г. и  диригент 1991-2000 г.), а през 1989-1990 г. работи като научен сътрудник в църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия.

През 1987-1988 г. преминава следдипломна квалификация по хорово дирижиране в Българската държавна консерватория (сега Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София) в диригентския клас на проф. Васил Арнаудов. Това негово обучение завършва с едночасов изпит-концерт на 11 ноември 1988 г. в голямата зала на консерваторията с изпълнение на църковни песнопения от смесения хор при патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. От 17 март 1986 г. е диригент на Софийския свещенически хор. През лятото на 2000 г. приема духовен сан. От 1 ноември 2013 г. е енорийски свещеник в митрополитския катедрален храм „Св. Неделя” в София.

Като диригент има издадени записи на грамофонни плочи и общо осем компактдиска със Софийския свещенически хор (1992, 1999, 2010, 2012), мъжкия хор при катедралния храм „Св. Неделя“ (1999, 2002), мъжкия хор „Св. Йоан Рилски Чудотворец“ (1994) и мъжкия хор „Св. равноапостолни Кирил и Методий“ (1997). Композира и прави обработки на повече от 100 църковни песнопения и светски песни.  Концертира у нас и в чужбина с различни хорови състави. Занимава се и с музиковедска и редакторска дейност. Има множество участия като музикален продуцент, музикален оформител и изпълнител в записи за CD и DVD на църковна тематика. През 2012 г. излиза първата част на сборник с негови композиции „Православни хорови творби”, а през 2020 г. – част втора. Лауреат е на наши и чужди конкурси за композитори. В края на 2012 г. е приет за член на Съюза на българските композитори.

Носител е на ордена на Руската православна църква „Преподобни Сергий Радонежски” (трета степен, 2014) и ордена на Българската православна църква „Свети Климент Охридски“  (първа степен, 2016).

/ДД