site.btaС концерт и представяне на книга в Шумен ще бъдат отбелязани годишнини на Панчо Владигеров и Филип Павлов

С концерт и представяне на книга на 17 май ще бъдат отбелязани 125-годишнинината от рождението на Панчо Владигеров и 75-годишнината на Филип Павлов в Къщата музей „Панчо Владигеров“ в Шумен. Концертът е под надслов „Два творчески юбилея“. В програмата е включена клавирна и вокална музика от Владигеров и Павлов. Участват пианистката Елица Мирчева, сопраното Таня Лазарова, пианистът и композитор Филип Павлов. Ще бъде представена и книгата на проф. Павлов „Овен в петолинието“.

“Разделили сме програмата с колегите на две части. В първата ще поднесем творчеството на Панчо Владигеров, с което ще почетем юбилея, свързан с рождението му, а във втората част ще предложим моя музика, в изпълнение също на нас тримата. Ще има и представяне на моята нова книга, в която съм писал и весели спомени за Владигеров. От Владигеров публиката ще чуе „Хумореска“, „Ритмично движение“, „Господско хоро“, „Песни“, така че засягаме творчеството му в широта на периодите, в които е създадено. По същия начин подхождаме и към моята музика“, каза за БТА проф. Филип Павлов.

Той добави, че подзаглавието на книгата „Ретроспекция от един луд живот“ е мотивирано от това, че разглежда всичко през призмата на хумора. „За мен животът е една прекрасна усмивка. Аз през колкото трагични моменти съм минавал, не пожелавам на никой колега да мине през тях. Непрекъснато съм имал проблеми. Не са ме харесвали, изхвърляли са ме като некадърен, безперспективен, но аз дълбоко вярвах в развитието си и виждах резултатите и никой не можеше да ме отклони от желанието да стана музикант. Исках да покажа на младите музиканти, че каквито и предизвикателства да ти поднася животът, трябва да крачиш напред, с усмивка, с хумор, но да не забравяш, че всяка стъпка напред е съпроводена с личен труд и изключителна отговорност към изкуството“, добави проф. Павлов.

Пред БТА той поясни, че в книгата разказва спомени от детските си години, музикалното училище и академията, че цитира професорите с техните имена и изказвания.  „Представил съм в книгата свои колеги композитори. Това е камъче от мозайката на моя живот. В никакъв случай не е автобиография. Не съм се старал да правя автобиография“, каза проф. Павлов. „Аз съм ученик на Веселин Стоянов. Започнах при него да уча композиция. С Панчо Владигеров се запознах по-късно, като изпълнител на неговото творчество. Станахме приятели. Посветих му моя втори концерт, който съм изпълнявал в Шумен. За мен Владигеров е една много емблематична фигура. Не говоря за ролята му в музикалното изкуство, той е изключителен там, но говоря за него като личност. Той с една-две думи правеше един разговор безсмислен или просто караше всички да се смеем, защото неговите заключения бяха изключителни. Затова съм написал някои неща, които се наричат миниатюрите на Владигеров. Те са точно обратното на неговата музика, той обича широки, разгърнати платна, а когато говореше винаги с толкова малко думи можеше да те съсипе или да те възвеличае. Велика личност“, допълни проф. Павлов.