site.btaВажно е да се отървем от комплексите на миналото и да имаме повече приемственост, смята художникът Красимир Терзиев

Важно е да се отървем от травмата и комплексите на миналото, да престанем с този вододел и да имаме повече приемственост, за да няма радикални прекъсвания в колекциите с изкуство и там да присъстват и авторите от последните години. Това каза пред БТА художникът Красимир Терзиев, който заедно с брат си Желко Терзиев и Калина Димитрова представят съвместна изложба „Яйце от крава, мляко от кокошка“ в Добричката градска художествена галерия. Наскоро авторът инсталира в София своята последна творба „Между миналото, което е на път да се случи и бъдещето, което вече е било“ на мястото на бившия мавзолей. Оказа се, че тази мисъл е била заглавие на негова изложба в Добрич през 2015 г. 

Изречението от инсталацията в София Красимир Терзиев разглежда като квинтесенция на прехода, през който нашето общество премина в последните години. Попитан дали то е повече политическо или културно послание, той обясни, че не разделя нещата в творбите си, защото те никога не са чисти и винаги в нещо политическо има културни наслоения, както и лични мотиви. „В природата няма чисти неща, всичко е композитно и съставено от много различни елементи, затова изречението е колкото лично, толкова и политическо и засяга биографията на всеки от нас“, добави художникът.

Според него темата за миналото продължава постоянно да бълбука в българското общество, в политическия живот и социалните медии ври и кипи от хора, които постоянно се вълнуват от нея. По тази причина неминуемо писатели и художници започват да рефлектират върху темата, защото тя създава колективно вълнение и въображение. Той смята, че най-продуктивно е да живеем спокойно с това минало, да излекуваме травмата и да се отървем от многото комплекси, които то създава. По думите му обаче популярните исторически възстановки, които се правят, също не ни помагат да излезем от този кръг и затъваме все повече.

Калина Димитрова изрази надежда да се отървем от миналото, защото то ни тежи. Тя иска да сме в настоящето с мисъл за бъдещето. По думите й дори слоганът „да помним миналото, за да не го повтаряме“ в последните години се оказва, че не важи, защото всъщност помнейки миналото, започваме да повтаряме едни и същи проблеми от преди 50-70 години, които пораждат конфликти наоколо и това е доста тревожно.

Красимир Терзиев обърна внимание и на реализацията на българските съвременни художници в градските галерии. „В младостта за мен бе много важно да настоявам за новите форми в изкуството, за да се оттласнем от наследството на 80-те години, но сега усещам, че вече трябва да престанем с този вододел и да имаме повече приемственост, защото колекциите на градските галерии в страната спират до 1989 година. Растат поколения с идеите на последните 20-30 години и за да няма радикални прекъсвания, по-добре е да има приемственост и да се попълват фондовете с техни творби, като най-после имаме и национална колекция с българско съвременно изкуство“, изрази мнение той.  

Красимир Терзиев смята, че българското съвременно изкуство не се отличава в наши дни от световното, защото живеем в един глобализиран свят, където медиите, материалите и идеите прехвърчат на големи дистанции и през културите. Според Желко Терзиев съвременното изкуство се бори с идеята за изкуство, оспорвайки я и това е усилие срещу определенията.

В своята изложба в Добрич тримата автори показват селекция творби от периода 2000 - 2024 г., създадена специално за градската галерия. Сред тях има обекти, фотография, дигитални изображения, комикси с нови послания, живопис. 

За метода си на работа Красимир Терзиев сподели, че често в него има инцидентност. Това е денонощен процес, в който четеш, мислиш, вълнуваш се от някакви идеи, след което срещаш материала и работата се ражда. Режейки дърва на село той е открил корите, които се превръщат в черупки в произведението „Има зими, за които никой не е подготвен“. Идеи при него ражда и работата с компютъра.

При Желко Терзиев в повечето случаи изборът на материал е последното нещо в творческия процес. Той каза, че е имал период от 15 години, в които не е рисувал изобщо и това се дължи на преживения културен шок след обучението му по Нови медии във Виена.

Калина Димитрова, която е завършила Стенопис в НХА, наскоро е създала серия голямоформатни рисунки с акварелни моливи, често работи и с маслени бои.