Световноизвестният диригент Даниел Орен и Пламен Карталов отново работят заедно в театър „Верди“, в Салерно, за новата постановка на „Бохеми“, посветена на годината на Джакомо Пучини. Със спектаклите на 26 и 28 април се открива оперният сезон в града, съобщават от Софийската опера и балет. Припомнят, че миналата година двамата работиха заедно по „Аида“.
Сценографията и костюмите са на Алфредо Троизи. Международен солистичен състав ще изпълни главните роли в двете вечери.
Марианджела Сичилия, която ще се представи като Мими, отива в Салерно след успех в „Ла скала“ като Магда, в операта „Лястовичката“ от Пучини. Джовани Сала (Родолфо) също участва в „Лястовичката“ в „Ла скала“, а в следващите месеци му предстоят спектакли във Валенсия, Париж, Бусето и Филаделфия. Сабина Пуертолас, която ще изпълни ролята на Мюзета, идва от Билбао и Мадрид, а баритонът Марио Касси (в ролята на Марчело) е носител на редица награди от международни конкурси и пее в най-големите театри в Европа. Предстоят му представления в Генуа, Мачерата и Болоня.
АКАД. КАРТАЛОВ ПРЕД ИТАЛИАНСКАТА ПРЕСА
Маестро, ще откриете оперния сезон за 2024 г. и ще премерите сили с една от оперите на композитора от Лука – една от най-популярните в целия оперен репертоар, една от най-известните в света и една от най-изпълняваните. Каква е връзката Ви с "Бохеми" от Джакомо Пучини?
- Много харесвам шедьовъра на Пучини, с който композиторът, погледнал назад към късния Верди, очертава една реалистична, жива и същевременно силно поетична обстановка, в която млади бохеми се борят с неумолимата мимолетност на времето. На сцената ставаме свидетели на протичането на четири живота, изпълнени с идеали, надежди и мечти, които са разбити от жесток сблъсък с много по-суровата реалност, включваща най-лошата истина – смъртта. Смърт, която обаче води до възвеличаване на живота и която ни показва незаменимата необходимост да се насладим на всеки миг и да го изпълним с красота, радост и любов.
Каква ще бъде Вашата режисура на „Бохеми“?
- Моят режисьорски прочит следва един единствен възможен начин на повествование – визуализиране на музиката и характера на вокалните образи в естествена живописна среда, което прави сценичния образ реален и жив, а героите – страстни в едно динамично действие, изпълнено с емоции. За мен като режисьор езикът на композитора, който създава и образа на спектакъла, е абсолютно важен. Важните неща са в линиите на вокалната и оркестровата партитура. Всяка фраза е мисъл и опора, ориентир за сценичното действие.
„Бохеми“ е изключително модерна творба, въпреки че действието се развива през 1830 г., тя може да бъде един разказ извън времето и пространството, не мислите ли?
- Абсолютно, да. Във всяка от сцените, които се разиграват, човек става свидетел на проблясъци от живота, които докосват струните на чувствата и ги карат да вибрират, именно защото се идентифицира с историята на четиримата млади герои. Във всеки отделен пасаж от разказа има описание на човешки моменти, в които публиката може не само да съчувства, но и да се идентифицира с героите.
В наситения разказ от чувства и емоции, които изпитвате с „Бохеми“, има ли персонаж, с когото чувствате по-голяма емоционална хармония?
- Всички те са незаменими и необходими герои за тъканта на повествованието, а животът им е неразривно свързан и неделим в мозайката от преплетени съдби.
Има ли драматичен момент или пасаж, който предпочитате в тази творба?
- В драматургичния сюжет има множество ситуации, богати на драматично напрежение, но не може да има по-силен и наситен момент от този в трето действие, когато в последната си среща Мими и Родолфо осъзнават, че животът свършва и за двамата.
/ТС/
news.modal.text
