Варненският регионален исторически музей разчита на дарения за финансиране на проучването на Варненския халколитен некропол през настоящия археологически сезон, съобщиха от институцията. Причината е, че за това не са предвидени средства в бюджета на Община Варна за 2024 г., а държавното финансиране не е недостатъчно за осъществяване на поставените от екипа цели, обясни за БТА ръководителят на обекта гл.ас. д-р Владимир Славчев. Той припомни, че за миналата година бяха получени около 45 хиляди лева държавна подкрепа и 50 хиляди лева от Община Варна и това е позволило два месеца работа на археолозите през октомври и ноември. Тази година кандидатстваме за същата сума от централния бюджет, но са повишени цените на материали и услуги, както и на минималната работна заплата, което значи, че най-вероятно ще одобрят по-малко проекти или ще се работи с по-малки суми, каза Славчев. Той уточни, че за варненските археолози е от голямо значение да разполагат с по-дълъг срок за теренна работа, понеже през 2026 г. изтича договорът за управление на терена на обекта, който е държавна собственост, и те се опитват дотогава да приключат разкопките, за да могат да последват дейности по консервация и социализация.
Необходимата сума за провеждане на един месец разкопки е около 50 хиляди лева. При набиране на повече средства, остатъкът ще бъде прехвърлен за проучванията през следващия сезон, казаха от музея. Ще бъдат приемани и дарения, свързани с осигуряване на материални, транспортни и други средства в помощ на дейностите.
Варненският музей възобнови разкопките на халколитния некропол през 2021 г., почти половин век след началото и тридесет години след прекъсването им, припомниха от институцията. За три сезона, до края на 2023 г., са проучени допълнително 26 гроба.
Некрополът бе открит случайно при изкопни работи в Западната промишлена зона на града през есента на 1972 г. Проучванията му, извършени с няколко прекъсвания, са имали 13 сезона в периода до 1991 г. Общо е разкопана площ от 7 500 кв.м. и са намерени 301 гроба, от които 93 са на мъже, 67 - на жени, а 47 са символични, без положено в тях тяло. Останалите са нарушени в различна степен от по-късни вкопавания, строителни и земеделски дейности.
Обектът е датиран във времето на късната каменномедна епоха (втора половина на V хил. пр.Хр.) и разкрива картината на богато общество от членове с разнороден социален и материален статут, със сложна организация и изградени властови структури. С разнообразието на погребални практики и огромния брой находки от различни материали Варненският халколитен некропол остава най-забележителния и значимия паметник за праисторията не само на Балканите и Европа, но и на целия свят, посочват от музея.
Сред находките най-голям интерес привличат златните предмети, които са над 3 хиляди на брой, а общото им тегло надвишава 6 кг. Досега за V хилядолетие пр.Хр. другаде не е известна подобна концентрация на артефакти от благородния метал. Открити са само в 62 комплекса, но най-много от тях са в четири от гробовете. Теглото и количеството им надвишават неколкократно същите показатели на всички намерени досега синхронни златни предмети в целия свят.
Варненският халколитен некропол илюстрира първите етапи от зараждането на класово общество и е свидетелство за появата на първата цивилизация, която е по-ранна от шумерската и египетската с повече от половин хилядолетие, уточниха още от екипа и добавиха, че по всичко личи, че в него са погребани обитателите на социално-икономическия център на високо развитата общност, населяваща Северозападното Черноморие през втората половина на V хил. пр.Хр.
/АКМ/
news.modal.text
