Стратегиите, инструментите и предизвикателствата в борбата с дезинформацията бяха обсъдени на Делфийския икономически форум днес. Участници в дискусията бяха генералният директор на БТА Кирил Вълчев, генералният секретар на Европейския алианс на новинарските агенции (ЕАНА) Александру Йон Джибой, собственикът на Косова прес Скендер Красничи, генералният директор на националната информационна агенция на Румъния Аджерпрес Клаудия Виктория Николае, Яник Паске от бюрото на „Франс прес“ в Гърция, Илия Муса от Федералната информационна агенция на Босна и Херцеговина и президентът и генерален директор на Атинско-македонската информационна агенция AMNA Εмилиос Пердикарис.
„Агенциите сме връзката между събитията и другите медии. Ние разпространяваме новините без да коментираме, работим на терен и сме основен източник“, каза Εмилиос Пердикарис, който бе модератор на дискусията. Според него това прави журналистите, работещи в новинарски агенции, отговорни за истината.
„Новинарските агенции трябва да бъдат подкрепени. Моето мнение е, че като основен източник на новини, базирани на фактите, новинарските агенции имат нужда от подкрепа – финансова и от гледна точка на гарантиране на независимостта“, каза по време на събитието генералният секретар на Европейския алианс на новинарските агенции (ЕАНА) Александру Йон Джибой.
Той коментира, че е грешно разбирането, че този, който плаща, трябва да диктува как да изглежда крайният продукт. Това не трябва да е така в журналистиката, посочи Джибой. Инвестиции, според него, са необходими още и в курсове по медийна грамотност, в чийто обхват обаче следва да бъде както обществото, така и самите журналисти.
Александру Йон Джибой повдигна въпроса и за достоверността на информацията, която идва от държавните служители. „Новинарските агенции са тези, които взимат съобщението, транскрибират го, не го интерпретират. Но днес, когато изглежда, че качеството на публичното говорене намалява, ролята на новинарските агенции става по-трудна и по-важна“, отбеляза генералният секретар на ЕАНА. Той допълни, че днес журналистът трябва да провери информацията, която получава по време на пресконференции и от прессъобщения.
„Новинарските агенции трябва да пазят извора на информация от дезинформацията, но и да бъдат свободен извор за истинските новини“, каза Кирил Вълчев по време на събитието.
Според него журналистите днес са тези, които трябва да пазят фактите. Вълчев отбеляза, че трябва да се намерят нови начини за финансиране на дейността на агенциите в борбата им с фалшивите новини, а журналистите трябва да продължат да следват професионалните стандарти. Агенциите трябва да използват по-добре социалните мрежи, вместо да се борят за пари с тях, смята генералният директор на БТА. Той отбеляза, че трябва да използваме изкуствения интелект (ИИ), а не да се страхуваме от него. ИИ има голям потенциал за създаване на фалшиви новини, но също и за реални новини, посочи Кирил Вълчев. Допълни, че изкуственият интелект може да бъде използван като инструмент за транскрипция, превод, създаване на база данни. Вълчев отбеляза още, че е необходимо да се инвестира в обучението на хора, работещи в новинарските агенции, както и в дигитализирането на архивите на тези организации. Необходимо е още да създадем мрежа за сътрудничество между националните агенции, имаме нужда от сътрудничество и между регионалните асоциации на новинарските агенции като АБНА, ЕАНА, ОАНА, допълни генералният директор на БТА. По думите му от значение е още агенциите да разграничават потока на информация, идващ от официалните източници и от репортерите.
Най-обективните новини, които всички медии използват, са новините на новинарските агенции, като ние имаме задължение да правим връзки между фактите. Това отбеляза генералният директор на националната информационна агенция на Румъния Аджерпрес Клаудия Виктория Николае. Според нея журналистите се трансформират все повече в проверители на факти, или фактчекъри. „За всички проверката на фактите е лукс. Нямаме време да четем всички новини. Нямаме време да запомним новините, които сме прочели вчера. Нямаме време да филтрираме всички изображения, които сме видели, и всички звукозаписи, които сме чули. Затова мисля, че трябва да следваме старомодната си журналистика и да промотираме обективните новини и основите на всички новини“, каза Николае. Тя посочи, че едновременно с това новинарските агенции трябва също да се развиват паралелно и с технологиите.
Според собственикът на Косова прес Скендер Красничи задачата на новинарските агенции да намерят начин да намалят дезинформацията, тъй като пълното ѝ елиминиране изглежда почти невъзможно. „Следващото ни предизвикателството е да се подобрим дори повече качеството на новините си и да се борим с фалшивите новини, защото мислим, че можем да ги ограничим“, каза той.
Красничи допълни,че големите компании като Фейсбук, Ютуб, Екс могат също да имат голям принос в тази посока. „Техният принос би бил в това да предоставят по-голямо пространство за надеждни източници на информация, каквито са новинарските агенции“, смята той.
„Ние имаме истински факти в нашите новини. Опитваме се да направим мирно медийното пространство. И имаме много проблеми в това време, в което се опитваме да отидем в Европейския съюз“, каза по време на дискусията Илия Муса от Федералната информационна агенция на Босна и Херцеговина.
По думите му агенцията може да създаде някои правила за проверка на фактите, свързани с намирането на наистина официални източници, верифицирането на източниците, прегледът на свързаните с дадената новина документи, проучвания в надеждни медии и потвърждаване на автентичността на информацията. Но един от най-големите проблеми в Босна и Херцеговина е това, че социалните мрежи и онлайн медиите нямат задължение да се регистрират никъде, добави Муса.
„Всички ние сме журналисти, независимо дали сме фактчекъри, журналист от печатна медия, фотограф или видеожурналист. Всички ние трябва да проверяваме информацията и да доказваме фактите, които публикуваме всеки ден“, каза Яник Паске от бюрото на „Франс прес“ в Гърция
Тя отбеляза, че проверката на фактите се е превърнала в един от редакционните приоритети на агенцията. „Започнахме през 2017 г. да създаваме мрежа от журналисти, които да работят върху дигитални разследвания. Сега имаме 150 журналисти по света, които се занимават единствено с тези разследвания“, посочи Паске. Тя съобщи, че „Франс прес“ има отдел за проверка на фактите в 80 държави и публикува такива материали на 26 езика.
Темата на Делфийския икономически форум тази година е „Големият преход", като събитието се фокусира върху многостранните преходи, които светът преживява в геополитиката, климата, технологиите и други сектори.
