На 1 април Музеят на хумора и сатирата в Габрово отбелязва 52 години от създаването си. По традиция в Международния ден на хумора и шегата институцията отваря врати и показва габровската щедрост със събития, предназначени за всички възрасти.
Нела Рачевиц, заместник-директор на Музея на хумора и сатирата, за БТА разказа историята му и планове за бъдещето. От създаването си до наши дни културната институция е посрещнала гости от цял свят. За 52 години имаме около 3 360 000 гости, каза Рачевиц.
Следва пълният текст на интервюто.
Колко посетители има в историята си Музеят на хумора и сатирата?
- От създаването си до наши дни Музеят посреща посетители от цял свят. За 52 години имаме около 3 360 000 гости. През 2023 г. те бяха 50 804, като отчитаме ръст с над 13 процента спрямо предходната година - преобладаваха българите, но се радвахме и на гости от 58 държави.
Какво постигна за Габрово и за България Музеят на хумора и сатирата за 52 години?
- Музеят възниква на основата на габровския фолклор шеги, остроумия, смешни истории и на веселата карнавална традиция, с идеята да служи на творците и на ценителите на хумористичното изкуство от цял свят. С годините той се превръща и в убежище за автори, които изразяват гражданската си позиция чрез сатиричния и комедийния жанр, обичайно недолюбвани от властта.
От 1973 г. организира Габровското биенале на хумора и сатирата в изкуството - един от най-големите и стари международни форуми за визуално изкуство в страната.
Културният институт е утвърден и безспорен популяризатор на съвременното хумористично и сатирично творчество. Опазва и представя впечатляващ художествен фонд от творби от цял свят, предлага богата и динамична програма от събития.
Днес Музеят на хумора и сатирата, с бърза скорост и мащаб, е устремен към обновяване и модернизация на своята политика и практика, на сградата и околните пространства, за да утвърди активното си присъствие на културната сцена, в подкрепа на развитието на таланти и на граждански общности. И да не забравяме – Музеят, това е и малката армия от хора, посветили му част от своя професионален път, окуражени и вдъхновени от неговата многохилядна общност - творци и почитатели от страната и чужбина.
Какво място заема Музеят във визитната картичка на Габрово, наричан столица на хумора?
- Габрово стои твърдо на картата на световните центрове, развиващи и съхраняващи хумористичното и сатирично изкуство, благодарение и на емблематичната си културна институция, създадена на „лъжовния“ 1 април преди 52 години. Музеят е важна част от нашата културна и туристическа палитрата – около 40 на сто от първата спонтанна реакция на българите за Габрово е като „столица на хумора“.
Каква беше 2023 г. за институцията?
- През изминалата 2023 г. на съгражданите ни и на гостите на Габрово предложихме 69 събития и 19 изложби. Ще си разреша да дам оценка – за мен това е добър резултат, но все пак говорим за културна институция, по-същественото: при високо качество на художествения продукт.
През втората половина на годината 3–ят ни етаж беше в ремонт – важна и запомняща се „дейност“. Някои събития ще останат паметни с многото гости, които посрещнахме, сред тях бяха 51-вият рожден ден на Музея и отворените врати в Центъра Кристо и Жан-Клод. Други са част от традицията – Есенния карикатурен салон с неговите 3 изложби, Национална изложба на карикатурата и самостоятелните експозиции на карикатуристите Марио Иванов и Сергей Елкин, представиха се 32 автори и близо 200 творби, Петото издание на Gabrovo Game Jam.
Предложихме и леки провокации като изложбата „Имало едно време в България“ на Станислав Беловски и скулптурните интервенции в близки публични пространства, създадени в модула „Резиденция за баланс“, осъществен в партньорство с Община Габрово по проект „ФестивалНО в квартала“.
Моите лични фаворити са изложбата „Ерата на мемето“, като колегите работят за превръщането ѝ в пътуваща и експозицията на победителите в международен конкурс по типография.
Организирахме и посрещнахме филмови прожекции, представяния на книги, лекции, посветени на карикатурата, творчески и образователни ателиета, дискусии и тематични срещи с бизнес, образование, творци, тиймбилдинги, менторски програми и много други. Ремонтиран е третият етаж, доставени са техника, оборудване, обзавеждане и софтуер. Напредъкът е във всички аспекти – и в работа с публики, в интерпретация и образование, в маркетинга на културния институт, в обучение и подкрепа за повишаване знанията и уменията на екипа.
След малко повече от месец предстои Фестивал на хумора и сатирата и карнавала, с какви инициативи ще се включи Музеят?
- Музеят винаги е подкрепял местните автори, най-вече тези от тях, представящи хумористично и сатирично изкуство. В карнавалната седмица ще открием изложбата „ПаралелНО“ – обща изява на габровските художници Георги Каралиев, сем. Русинови, сем. Баракови – творци, успешно участвали през годините в Габровското биенале, техни произведения се съхраняват и в колекцията ни. Предвидили сме и традиционните за месец май ателиета за карнавални маски, където съчетаваме арт заниманията с изграждане на карнавална култура (и познание) – чрез споделяне на интересни факти и разказване на истории за карнавала в Габрово и за събратята му по света.
Работи ли вече карнавалната работилница?
- Макар официалният старт на подготовката на предстоящия карнавал да даваме ежегодно на 11 ноември, за любимото културно събитие габровци се готвят практически през цялата година. Така и сега – усърдно се работи в карнавалната работилница, готвят се и всички почитатели на това вълнуващо преживяване.
Какво планира Музеят в бъдеще?
- През прил ще завършим два важни проекта: „Адресът на сатирата – създаване на изложба от фонда на Музея „Дом на хумора и сатирата” - Габрово и съпътстваща програма относно ролята и границите на сатирата и експонирането ѝ в реновирани пространства в Музея”, изпълняван в партньорство с Норвежкия университетски колеж за зелено развитие по Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество”, съфинансирана от ФМ на ЕИП 2014-2021 и „Създаване на пространство, план и модел за дигитализация на културни ценности и архив“, подкрепен от Национален фонд „Култура“ по Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти.
Предстои участието ни като партньори в два европейски проекта - NUDGES, по приоритет Greener MED, ИНТЕРРЕГ VI-Б Евро-Средиземноморски басейн, съвместно с РСО „Централна Стара планина“ - Габрово и AccesS, по програма Horizon Europe (HORIZON Innovation Actions), заедно с Община Габрово. Очакваме с нетърпение началото на изпълнението на дейностите по устойчивото енергийно обновяване на нашата сградата по проект на Община Габрово към Плана за възстановяване и устойчивост.
Вярвам, че като част от широка партньорска общност, ще имаме шанса и предизвикателството да работим по развитието и изпълнението на Концепцията за интегрирани териториални инвестиции „Брегове на съвремието – комплекс от мерки за създаване на зелена, иновативна и приобщаваща градска среда в Габрово и Пловдив“, в която е предвидено обновяване на Музея на хумора и сатирата – инвестиции във фондохранилищата, възстановяване интериора на Вариететния театър, реставрация на стенописите, ново фасадно осветление, кафене и допълнителни зони за отдих, благоустрояване на крайречната зона на река Янтра и др. И, естествено, подготвяме редица вълнуващи изложби и събития през цялата година.
Музеят на хумора и сатирата в Габрово е открит на 1 април 1972 г., като главен изпълнител на идеята и пръв директор на културната институция е Стефан Фъртунов (1926-2010 г.), юрисконсулт по професия и събирач на габровски анекдоти. Три години продължава реконструкцията на старата кожарска фабрика на братя Калпазанови, преди в нея да се настани Музеят на хумора и сатирата през 1975 г. Институцията се превръща в модерен и уникален културен център, изграден под мотото „Светът е оцелял, защото се е смял“. Организира фестивали, срещи по наддумване, издава хумористични сборници, там функционира експериментален вариететен театър. Основен завет, който музеят предава от старите балканджии на новите поколения, е "Когато по света за нещо се заговори, в Габрово то вече се прави“.
На 1 април 1976 г. на Габрово е наречена малка планета с номер 2206, в чест на фолклорния хумор, прославил града по света.
/ТС/
news.modal.text
