Нови факти за живота и творчеството на именития писател и художник Димитър Чорбаджийски – Чудомир представиха за поредна година учени от цялата страна в рамките на осмата Национална научна конференция в Казанлък. Тази година темата е „Посланията на Чудомир“, а научен ръководител е изкуствоведът проф. д-р Марин Добрев. Събитието е част от Чудомирови празници 2024, организирани от Литературно-художествен музей (ЛХМ) „Чудомир“, едноименната фондация и Община Казанлък, а съорганизатори на форума са Исторически музей (ИМ) “Искра” и Национален парк-музей (НПМ) “Шипка – Бузлуджа”.
Конференцията откриха проф. д-р Марин Добрев, директорът на ЛХМ „Чудомир“ Добрина Матова и директорът на НПМ „Шипка – Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов.
Тази конференция допринася изключително за културното ниво на Казанлък като град, каза за БТА д-р Ангелов. Той подчерта, че тази конференция и форумът, посветен на тракийската култура, който организират от ИМ „Искра“, са събитията, които позволяват в града да идват най-добрите изследователи по конкретните теми. Ценността на тази конференция е, че всеки път ни дава нов поглед върху Чудомир не само като автор, но и като личност, коментира той. Д-р Чавдар Ангелов участва и със свой доклад, който представя част от запазената кореспонденция между Чудомир и писателя-драматург Рачо Стоянов, които са били близки приятели. „Тези документи, които обнародвам за пръв път, се съхраняват в личното дело на Рачо Стоянов в Държавния архив в Габрово. При проверката, която направих, се оказа, че двете писма от 1927 година и от 1942 година са частично публикувани, но при внимателно вглеждане има някои неразчетени правилно думи. С този доклад обнародвам два документа, които ще влязат в научен оборот и ще могат да бъдат използвани от всички, които се интересуват от темата“, коментира той.
Според проф. д.и.н. Вера Бонева, която участва във форума за поредна година, и в това издание няма елемент на повторяемост на темите. „Всеки от участниците, които се включиха тази година, е създал нов аналитичен текст, в който разкрива своите версии за творчеството и личността на Чудомир. Има и документални приноси, отнасящи се до издирването на нови елементи от наследството му в държавните архиви, както и в самия музей. Ние го четем като отворена книга, която предстои и да препрочитаме, и да черпим поуки от нея“, каза тя. Нейният доклад тази година се отнася до личните отношения между Чудомир и съпругата му Мара Чорбаджийска. Позволих си да го напиша, тъй като има частични спекулации за това, че това творческо семейство през последните десетилетия от съвместния си живот е в напрегнати отношения. В доклада защитавам тезата, че на практика през тези 46 години, в които те са заедно, като цяло отношенията им са стабилни, макар и битът да оказва влияние върху интензитета на емоциите, посочи за БТА проф. Бонева.
Сред участниците в конференцията тази година са още д-р Росица Чернокожева, Лилия Димитрова, гл. ас. Петър Хаджинаков, проф. д.и.н. Николай Аретов, проф. д-р Алберт Бенбасат, д-р Николай Петков, Юлий Йорданов, доц. д-р Мариан Илиев, Деница Рахнева, Никола Вълчев, д-р арх. Милен Маринов, Калина Маджарова. Всеки от тях засяга разнообразни теми, свързани с живота и делото на Димитър Чорбаджийски.
Ежегодно докладите, представени в конференцията, се публикуват в печатен сборник. Вече е наличен и сборникът от предходното издание на форума, което беше на тема „Чудомир – познатият непознат“.
/АКМ/
news.modal.text
