site.btaПредлагат промени в Закона за устройство на територията, внедряващи електронно предаване на документи

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗИД на ЗУТ) е внесен за обсъждане в Народното събрание от група депутати, съобщи за БТА арх. Мартин Христов, който е заместник-председател на Камарата на архитектите в България (КАБ). Сред вносителите му са арх. Йордан Терзийски и Божидар Божанов. В изготвянето и съгласуването на текстовете, което е продължило повече от половин година, участват представители на КАБ, сред които юристи, специалисти по ЗУТ и по електронни документи. Текстовете са били публикувани предварително за членовете на КАБ и коментарите им са предоставени на работната група, посочи Христов и допълни, че електронното предаване е приоритет на Камарата на архитектите от поне десет години, през които са намерени съмишленици във всички партии. „Има много депутати, които разбират, че това ще бъде стъпка напред и са заявили подкрепа“, каза още той.

Същност на предлаганите промени в ЗУТ 

По думите му въвеждането на промените ще позволи изработването на онлайн система, чрез която проектите ще се предават под формата на pdf-файл, подписан с електронен подпис. „Така познатите ни кашони, пълни с папки, които поради липса на място често се складират по коридорите на общините, ще останат в миналото, а проектите ще се разпечатват само за нуждите на строителството“, посочи специалистът и допълни, че всички други документи, заради които се обикаля по различни институции, също следва да могат да се получават и подават онлайн, което ще е голямо облекчение за гражданите и фирмите.

По думите на Христов чрез дигитализацията се постига прозрачност и се премахват много предпоставки за корупция, с което ще се повиши доверието в институциите и сигурността. Отдавна са измислени, тествани многократно доказали се в практиката и инструментите, които осигуряват защита на документите. Архитектът припомни, че дигитална система за предаване и процедиране на проекти отдавна е внедрена и дава добри резултати не само на Запад, но и в съседни страни като Сърбия и Северна Македония. Според него това им дава предимство, защото много инвестиции започват с някакъв вид строителство. „Не бива да оставяме България да бъде заобикаляна от стратегически инвеститори заради липсата на предвидимост“, посочи той. 

Готова ли е администрацията?

Администрацията в голямата си част е способна да работи с компютри, но ще има и гратисен период, достатъчен за обучение и за закупуване на техника, обясни специалистът. Самата система за електронно предаване също ще трябва да се тества известно време, предстоят и дискусии с общините как точно да започне внедряването й. Засега се обсъждат различни идеи, например въвеждане първо само в една община или стартиране само за обществените поръчки. Предстои и изграждането на електронен регистър на всички действащи устройствени планове, за което има избран изпълнител, каза още Христов. 

Той допълни, че с колегите си са взели предвид, че всяка подобна промяна в първите месеци създава дискомфорт и напрежение, докато всички се научат да използват системата, след което работата става несравнимо по-лесна и ползотворна. Има изказани притеснения от малките общини за затруднение с намирането на кадри, които да работят със системата, но според архитектите това може да се реши чрез дистанционна работа, което е допустимо при дигитализацията. Той даде за пример самата Камара на архитектите, чийто централен регистър в София работи със сътрудник, който се намира във Варна.

Има необходимост от още промени в ЗУТ,

смятат архитектите. Предложеният законопроект ще промени само начина на предаване и одобряване на проектите, без да засегне обема и съдържанието им. Друга голяма тема е именно намаляването на обема на проектите, необходими за строително разрешение, каза Христов и даде пример, че в момента дори за малките обекти общините разглеждат и съгласуват огромна информация под формата на различни проекти, която не засяга обществения интерес. „Това проектиране спокойно може да се случи след получаване на разрешение за строеж като част от работното проектиране, каквато е масовата практика по света. Парадоксално в България се правят тежки многократни проверки на проекта, след което в процеса на строителство те са много по-слаби и почти никакви след въвеждане на сградата в експлоатация“, посочи специалистът и допълни, че в КАБ имат конкретни предложения за промяна на текстове в Закона за устройство на територията (ЗУТ), изготвени от комисия с ръководител проф. арх. Борислав Борисов.

Дефинирането на облика на градовете 

и сега може да се види в градоустройствените планове, но може да се направи по-прецизно с различни инструменти, смята арх. Мартин Христов. То може да стане със специфични правила към Общия устройствен план, към прилагането на подробните устройствени планове, и за градския дизайн. Важен инструмент са и режимите за опазване на недвижимите културни ценности, допълни той и посочи, че във Варна няма такива, а чрез тях се определя например дали и с колко етажа може да се надстроява дадена сграда, която е културна ценност. Попитан дали може отново да се създадат под някаква форма познатите от миналото художествени съвети към общините, Христов изрази мнение, че тези структури са били решение за времето, когато държавата е била единствен инвеститор, но сега е доста по-сложно. Да променяш или спираш инвестиционно намерение в самия му край с художествена комисия е прекалено късно, каза той. 

Арх. Мартин Христов е съосновател и съдружник в архитектурно студио „Е-АРХ“, съавтор на редица знакови сгради, за които студиото многократно е награждавано с национални и международни отличия. В периода 2012 - 2016 г. е зам.-председател на Камара на архитектите - Варна, след което е избран за два поредни мандата в националното ръководство на Камара на архитектите в България (КАБ), с ресор „Практика, регистър и дигитализация”. Член е на Специализирания експертен съвет по опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) към Министъра на Културата и на Експертния съвет по устройство на територията (ЕСУТ) към Община Варна. 
През годините работата му включва инициативата за международен конкурс за нова сграда на Регионалната библиотека във Варна; създаване на електронен регистър на архитектите, който дава възможност за онлайн кандидатстване за лиценз; учредяване на „Български архитектурни награди“ и провеждането им в 5 поредни издания; реформа в критериите за придобиване на лиценз за архитекти, въвеждаща изискване за структуриран стаж в четири различни области на професията и създаване на възможност за периодично онлайн отчитане; завръщане на България на Венецианското архитектурно биенале през 2023; създаване на онлайн калкулатор за минимални цени на проектирането; работа по инициативата за въвеждане на електронно предаване на проекти.