site.btaНавършват се 138 години от смъртта на поета Добри Чинтулов, припомнят от историческия музей в Сливен

Навършват се 138 години от смъртта на поета Добри Чинтулов, припомнят от Регионалния исторически музей "Д-р Симеон Табаков" в Сливен. На 27 март 1886 г. в гр. Сливен умира възрожденският поет, учител и просветител.

Благодарение на доброто си образование, поетическата си дарба и страстта, с която преподава, Чинтулов остава един от най-уважаваните поети, учители и просветители в града през периода на Възраждането.

Добри Чинтулов е автор на близо двадесет стихотворения, които олицетворяват патриотичните чувства и мисли, които вълнуват българите, живеещи в границите на Османската империя тогава. Едва три от тях са отпечатани в „Цариградски вестник“ през 1849 г. – „Китка от Балкана“, „Изпроводяк на едного българина из Одеса“, „Стара майка се прощава със сина си“.

Останалите му творби се разпространяват устно, преписват се и се пеят от негови ученици. Това са: „Къде си, вярна ти любов народна?“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Българи юнаци“, „Българийо, мила майко“ и др.

И до днес те са сред най-обичаните и известни български песни.

През 2022 г. музеят в Сливен организира конференция по случай двестагодишнината от рождението на поета. 

Поетът Добри Чинтулов е роден в град Сливен през септември 1822 година, като точната дата е неизвестна, поради това, че има доста оскъдни данни за детските му години, разказа пред репортер на БТА Виктория Михнева, уредник в отдел „История на България XV-XIX век“, РИМ-Сливен. Тук той учи в гръцко училище, като всички българчета по това време, но слуша много разкази на сливналии, които са се завърнали от Русия и мечтае и той да продължи своя път и да учи там.  Благодарение на спомоществователи, той завършва образованието си в Русия, където се запознава с руската литература и класици и започва да пише своите стихотворения. През 1850 година се завръща в Сливен и става учител. По думите на уредничката той внася нов дух в училището, където децата започват да учат непознати дотогава предмети като руски, география, френски. Най-важното, според нея, е, че преподава на български. Превежда руски учебници по реторика, неговите учебници имат компилативен характер, избира най-добрите неща, които да представи на своите ученици по най-достъпен начин. Това, че преподава на български език в училището, не се харесва на чорбаджиите-гъркомани и Чинтулов е принуден да учителства в Ямбол, където остава за известно време.

Чинтулов се завръща в Сливен, като, освен учителската дейност, участва активно в обществения живот. Участва в дружеството „Майчина длъжност“, в ръководството на читалище „Зора“, през 1871 година е излъчен за представител на Първия църковен събор за самостоятелна българска църква. Паметно остава словото му при посрещането на руските освободителни войски през 1878 година в града. Отива си от този свят сляп, болен и сам, след загубата на съпругата и сина си.

През тази година бе основно ремонтирана къщата музей на Добри Чинтулов в Сливен. Тя бе сред обектите, включени в интегрирания туристически проект на община Сливен, свързан с възстановяване на обекти от културно-историческото минало.