site.btaДенят на Благата вест се счита за половин Великден, посочва д-р Ирина Димитрова от музей „Етър“

Денят на Благата вест се счита за половин Великден, посочва д-р Ирина Димитрова, главен уредник в отдел „Бит и поминък“ на Регионален етнографски музей на открито „Етър“.

„Вярва се, че светът и природата се събуждат, а изпод земята плъзват змиите и гущерите. За да не пакостят, хората обикалят дворовете си със запален конопен парцал, наричайки: „Ево! Азе като съм в доле, ти да си в поле. Като съм в поле, ти да си в доле“. В народната вяра змията е олицетворение на злото, затова най-важно на този ден е тя да бъде прогонена, което често пъти става с гюрултия от дрънчене на метални съдове. По някои места в България се приготвя лескова тояга, защото се смята, че леската е кръстник на змиите и те много се страхуват от нея. Затова рано сутрин, всеки, който се събуди, трябва да се хване за пръчката, за да избягат влечугите надалеч. Огньовете, запалени обредно от събрания в къщата боклук, се прескачат, а краката на скачащите нарочно се опърлят, за да не ги хапят змиите“, казва д-р Димитрова. 

Според нея, ако на този ден някой убие змия, откъсва ѝ главата, заравя я в земята със семенца от босилек, които като порастат имат магическа сила. С този босилек човек може да види дявола. С него лекува и болести. С много магически благодат е натоварен празникът. На момиченцата пробиват дупки за обички, а засетите на Благовец зеленчуци и плодове се раждат по-вкусни.

Д-р Димитрова допълва, че човек навън трябва да излиза нахранен и с паричка в джоба си, за да му е пълна и сита годината. Пчелите на този ден тръгват на паша, а от събрания прашец става най-сладкият мед. Вечерта срещу Благовец иманярите се оглеждат за синия пламък, насочващ към мястото на заровено имане, но често стават за подигравка на съселяните си. В деня на Благовещение идват кукувицата и лястовицата през морето и предвещават идването на пролетта.

Регионалният етнографски музей на открито „Етър“ в Габрово е създаден от Лазар Донков и отваря врати през 1964 година като Етнографски парк музей. Институтът е център за проучване на традиционната българска култура на балканджиите - от прединдустриалното общество до най-ново време. Там се пресъздават редица български обичаи и традиции от българския календар във възстановки. Мисията на музея „Етър“ се изпълнява от екип, който наброява 70 служители. Тази година институцията ще навърши 60 години.