site.btaРежисьорът Петър Русев за „Апостол: Един нежен рицар в Бруталия“: Това е градски филм за драмата на интелигентния човек в България

Исках да създам един градски филм, в който да представя драмата на интелигентния, чувствителен човек в България. Защото много рядко българското кино се съсредоточава в тези теми. Това каза пред БТА Петър Русев по повод премиерата на „Апостол: Един нежен рицар в Бруталия“ на „София филм фест“.

Русев е режисьор, сценарист и изпълнител на една от ролите в лентата. Главната роля е поверена на актьора от Младежкия театър Георги Гоцин. Участват също Дамян Здравков, Каталин Старейшинска, Ованес Торосян, Петър Тосков, Станка Калчева. Оператори са Георги Ставрев и Елена Николаева. Музиката е на Стефан Чернев.

Апостол е талантлив млад мъж, който от дълго време страда от главоболие, поради което е неработоспособен. Напътстван в кратките си съновидения от своите идоли Гийом Аполинер и Димчо Дебелянов, той се опитва да се върне към красотата на поезията и предишния си живот. Майка му, грижейки се за неговата сестра и момчето ѝ, изпада в безпомощна ситуация, което заставя Апостол да премине през редица изпитания. Въпреки относително благоприятното развитие на обстоятелствата, краят е неочакван...  

„Това е черен хумор, защото ние живеем в такава действителност. В Бруталия могат да те убия с безразличие, с куршум, с ножка или ножичка, и с всичко друго“, коментира Петър Русев. 

Режисьорът и сценарист Петър Русев пред БТА – за идеята на филма, за черното чувство за хумор, за Бруталия, за избора на актьор в главната роля, поверена на Георги Гоцин, за образа на детето и за черно-бялото.

Г-н Русев, как се появи идеята за този филм?

- Исках да създам един градски филм, в който да представя драмата на интелигентния, чувствителен човек в България. Защото много рядко, особено в българското кино, се съсредоточават в тези теми. Исках да го направя с чувство за хумор, комуникативно. Надявам се да се е получило известна степен. 

Чувството за хумор е гарнирано с доста брутални моменти...  Това на какво се дължи?

- Дължи се на заглавието (Смее се – бел. а.). Шегувам се, разбира се. Това е черен хумор, защото ние живеем в такава действителност. Аз не исках да пресъздам някакви батални сцени. В Бруталия могат да те убият с безразличие, с куршум, с ножка или ножичка, и с всичко друго... 

Бруталия всъщност България ли е? 

- Много отворено е... Живеем в един свят, в който се убиваме по всякакъв начин. С бездушие най-вече. Филмът говори за бездушието в днешното общество, особено към чувствителните хора. 

Какви бяха критериите Ви за избора на актьор в главната роля?

- Георги Гоцин е прекрасен. Той носи тази чувствителност и нежност, както и рицарското. Има голям голям диапазон, много качества като актьор. И много пасна за ролята. Мисля, че той напълни ролята. Без него нямаше как да се получат нещата. 

Децата, показани във филма, са много зловещи – като събирателен образ. Това целенасочено ли е?

- Ами, горе-долу, търсено е – както Брут убива Цезар. Той е бил като дете на Цезар и тук е по същата аналогия. 

Защо филмът е черно-бял?

- Черно-бялото носи повече истина за психологията на нещата, води към същността. Ако беше цветен, нямаше да изразява тия тия теми, които са вложени в него. 

/ДД