Общо 50 процента от нашето щастие се определя от гените, които носим, 40 процента - от нещата, които правим, и 10 процента - от обстоятелствата в живота ни, каза в разговор с БТА за връзката между щастието и гените, и вирусите, и за днешния Международния ден на щастието проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (БАН).
По инициатива на ООН от 2013 г. 20 март се отбелязва като Международен ден на щастието - онова ефирно състояние на духа, което е толкова жадувано и ценно за всеки един от нас. Днес със сигурност знаем, че благосъстоянието е от значение както за психическото, така и за физическото ни здраве, каза проф. Александрова, която е вирусолог и биолог.
Тя отбеляза, че в продължение на векове поети, художници и музиканти рисуват с въображението си образа на щастието и търсят лек за раните на душата, които липсата му безмилостно нанася. Науката също иска да разкрие тайната на щастието. Какво знаем днес? Съществува ли рецепта за щастие и кои са основните й съставки? Мит или реалност са гените на щастието и кои са естествените ни съюзници в опитите ни "да го хванем за ръката", на тези въпроси проф. Радостина Александрова даде отговори.
Молекулите на щастието
Основните молекули на щастието са серотонин, допамин, ендорфини, окситоцин и кортизол. Ефектите им варират от повишаване на удоволствието и удовлетворението до контролиране на стреса и безпокойството. Съвсем очаквано, те са главно от групата на невротрансмитерите, които, както подсказва и името им, осъществяват комуникацията между клетките на нервната система, обясни вирусологът.
Допаминът и серотонинът имат важно значение за положителното настроение и емоциите. Серотонинът се асоциира с щастието и спокойствието, а допаминът с наградата (получаване на нещо повече от очакваното) и мотивацията. Ако ни изненадат приятно с парче шоколад, нивата ни на допамин ще се повишат, докато го хапваме. Когато обаче получаването му не е неочаквано (защото в бюрото си имаме цяла кутия с това лакомство), допаминовият ни отговор може да е по-нисък.
Окситоцинът ни помага да се чувстваме обичани и свързани с другите. Наричат го "химикалът на любовта", тъй като се освобождава по време на прегръдки и целувки.
Ендорфините са естествени болкоуспокояващи. Те повишават градуса на настроението, отделят се, когато се смеем, слушаме музика, правим секс или ядем шоколад, извор са на еуфория. Кортизолът изпълнява ключова роля в управлението на стреса и аномалии в секрецията му се свързват с депресия и тревожност, поясни проф. Александрова.
Има ли гени, които пряко влияят на щастието?
Питали ли сте се защо някои хора изглеждат по-щастливи от други, макар да се намират в една и съща ситуация, отбеляза проф. Александрова.
Тя съобщи, че проучвания върху еднояйчни близнаци (генетичната прилика при тях е 100%) и двуяйчни близнаци (50% генетична прилика), израснали заедно или разделени скоро след раждането им, са разкрили, че генетичните фактори са отговорни за 35-50% от щастието ни. Субективното усещане за щастие се оценява по специално изработена и възприета в науката скала. Намирането на специални гени за щастие е трудна задача. Единият от първите "заподозрени" (5-HTTLPR) е отговорен за разпределението на серотонина в мозъчните клетки. Разпознати са две негови форми, означени като L и S. Оказва се, че от хората, притежаващи L-версията 69% са доволни или много доволни от живота, докато при носителите на S това се отнася за едва 19%. Друг ген (МАО-А) e разположен върху половата хромозома Х и е важен за обмяната на серотонина, допамина и норадреналина. Изследванията показват, че жените, при които този ген е по-слабо изявен, се определят като по-щастливи.
Пробив в познанията ни настъпи през 2016 г., когато бяха идентифицирани три гена, свързани със субективното ни усещане за щастие - два гена, чиито варианти обуславят депресивни симптоми и 11 гена с отношение към проявите на невротизъм. Резултат е от мащабно международно проучване, обхванало 298 000 души и обединило усилията на над 190 специалисти. Статията беше публикувана в списанието Nature Genetics и e само началото на дългия път, който ни предстои в търсене на отговори, каза вирусологът.
Всеки от нас има някакво базово ниво на щастие
Според една от хипотезите изглежда всеки от нас има някакво базово ниво на щастие, което остава относително постоянно, дори след положителните и отрицателните събития, които съдбата ни поднася. Популярност в това отношение придоби проучване, публикувано в Journal of Personality and Social Psychology през 1978 г. То разглежда "състоянието на щастие" при три групи хора: 22 души, спечелили от големи лотарии; 29 души, станали жертва на злополука, вследствие на която са получили увреждания (парализи), и 22 контроли (хора, на които подобни събития не са се случвали). Оказва се, че победителите от лотарията не са били по-щастливи от контролите, разказа проф. Радостина Александрова.
И добави, че в тази посока са и заключенията на статия в Scientific Reports от 2023 г. В нея учените установяват, че генетичните фактори оказват непрекъснат ефект върху щастието и благосъстоянието през целия ни живот
Каква е диаграмата на щастието?
50 процента от нашето щастие се определя от гените, които носим, 40 процента - от нещата, които правим, и 10 процента - от обстоятелствата в живота ни, каза биологът.
И обясни, че тази диаграма, наречена още "пай на щастието", е предложена през 2005 г. от изследователите Соня Любомирски, Кенън М. Шелдън и Дейвид Шкейд. Докладът им се появява в списанието General Psychology и предизвиква оживено обсъждане в научните среди. Според някои специалисти наследствените компоненти на щастието достигат 70-80 процента. Други напомнят, че нашите гени, житейските обстоятелства и дейностите ни не са три изолирани фактора, които поотделно моделират нашето щастие, а могат взаимно да си влияят. Освен това терминът "житейски обстоятелства" е изключително широк.
Впоследствие в диаграмата са нанесени поправки. Според тях 30-40% от разликите в щастието са генетично обусловени, а останалите са следствие от въздействието на околната среда, което е уникално за всеки индивид.
Влияят ли вирусите на щастието?
Неотдавна учените изследваха как различни видове клетки реагират при инфекция със SARS-CoV-2, включително белодробни, сърдечни, бета клетки на панкреаса и много други. Оказа се, че пътят на стареене се активира само в допаминергичните неврони (нервни клетки, функциониращи под влиянието на допамина). Такива поражения се наблюдават в около 5 процента от допаминергичните неврони и то не е във всички инфектирани с коронавируса индивиди. Предстои да видим дали това откритие, публикувано в списанието Cell Stem Cell през януари 2024 г., ще ни помогне да разберем по-добре неврологичните симптоми при хората с дълъг КОВИД, в това число мозъчната мъгла. Тук е мястото да отбележим, че допаминът изпълнява редица важни функции, включително свързани със съня, концентрацията и паметта, каза проф. Александрова.
По думите й добрата новина е, че специалистите са открили три добре познати в медицината лекарства, които биха могли да противодействат на атаките на SARS-CoV-2 върху допаминергичните неврони.
Междувременно вниманието на учените е насочено към търсенето на евентуална връзка между вирусите и психичното здраве. Наличните данни показват, че някои вируси може да допринесат за развитието на депресия, като директно засягат определени типове клетки в мозъка (т.нар. глиални клетки) или чрез увреждащото въздействие на предизвиканите от тях имунни реакции. Сред тях са вирусът на болестта Борна, ХИВ, някои херпесни вируси, вирусът Зика.
Има ли нещо общо чревният микробиом?
Микроорганизмите, които населяват червата ни, влияят върху нашите емоции чрез така наречената ос черво-мозък. Връзката е двупосочна и не е изненадваща, най-малкото защото в хода на физиологичната дейност на чревните бактерии се образуват различни биологично активни вещества, в това число невротрансмитери. Деветдесет процента от серотониновите рецептори се намират в червата. Съобщено е за промени в съотношенията на някои групи микроорганизми в червата на хора с големи депресивни разстройства в сравнение със здрави индивиди. Все още не знаем обаче дали описаните изменения имат нещо общо с това заболяване, дали са следствие или причина, обясни проф. Радостина Александрова.
Тя отбеляза, че изучаването на чревния микробиом, факторите, които въздействат върху състава и състоянието му (диета, среда, сезон, здравословно състояние на гостоприемника и други) и значението му за нашето здраве и благополучие, е сред основните направления в съвременната биомедицина.
Ние ли сме "ковачи" на собственото си щастие?
Според учените сегашните ни познания са съвсем малка част от пъзела, който предстои да бъде подреден, за да разгадаем биологичните тайни на щастието. Откритите гени са отговорни за по-малко от 1% от различията в усещането за щастие между хората. Не е изключено в това да са замесени хиляди генетични варианти, чийто индивидуален принос е малък и трудно може да бъде измерен. Да не забравяме и това, че е важна не само записаната в ДНК информация (генетика), но и начинът, по който тя се чете (епигенетика), каза биологът.
"Ние, хората, сме нещо много повече от молекули, клетки, проценти и диаграми. И с желание, любов и воля можем да сътворим чудеса", заяви проф. Александрова.
"Често сме склонни да мислим, че големите събития са тези, които ни правят щастливи. Разтърсваща нова романтична връзка, жадувана победа, заслужено повишение, неочаквана печалба, ценна придобивка. Но колко често се случват те и колко дълго трае еуфорията от тях! Може би трябва да отворим сърцето си за онези малки неща, които ни даряват радост и усмивка всеки ден. Дали, това да се научим, да откриваме щастието в нас самите и в света наоколо не е един от най-мъдрите уроци в живота ни", коментира проф. Радостина Александрова.
* * *
Професор Радостина Александрова е български биолог с професионални интереси в областта на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онкофармакологията, тъканното инженерство (костното тъканно моделиране) и патобиохимията.
През 1991 г. Радостина Александрова е завършила с отличие специалността "Биохимия и микробиология" (днес "Молекулярна биология") в Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", със специализация по "Вирусология". Доктор е по вирусология и е професор по морфология.
Проф. Радостина Александрова работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (ИЕМПАМ-БАН). Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично дружество.
/АКМ/
news.modal.text
